Никой не попита защо се е прибрала по-рано. В дневника въведе лични причини. Докато вървеше по тесния коридор и се разминаваше с други хора, се чувстваше едновременно потисната и успокоена, сякаш се бе върнала у дома. Едва сега си даде сметка, че просторните помещения на „Принц Томас“ всъщност подсилваха тревогата ѝ. Връщаха усещането ѝ за свобода, а сега не бе време за това.
В каютата ѝ цареше бъркотия. Всички нейни вещи — дрехи, куплунги за терминала, тампони, комуникационно табло, четка за зъби — бяха разпръснати по пода. Трябва да намери начин да ги фиксира, преди да изключат тягата, инак можеха да отлетят в коридора. Хората щяха да се чудят защо не ги е прибрала в гардероба. Неволно погледна към металната врата на гардеробчето. В единия ъгъл се бе образувала тънка златиста коричка от изолираща пяна. Ще трябва да я покрие с чувал и магнитни скоби. Това ще свърши работа. Не че има значение. Нищо вече нямаше значение.
Тя взе комуникационното табло и го включи. Времето за сигнал до „Росинант“ бе почти трийсет секунди. Мелба въведе кода, който бе очаквала да използва от месеци. От години. Беше съвсем кратък. Отне ѝ само секунда да вкара потвърждението.
Страхът си бе отишъл. Също и омразата. За един кратък миг помещението бе изпълнено с усещането, че се е събудила от сън и тялото ѝ още е отпуснато. Почти лишено от тежест. Беше стигнала толкова далече, положила бе толкова усилия и въпреки всички грешки, несгоди и импровизации в последната минута накрая бе успяла. Всичко в живота ѝ бе прицелено в този момент и сега, когато бе на финала, беше ѝ неимоверно трудно да продължи. Чувстваше се като току-що завършила университет или произнесла брачната си клетва. Този момент, това действие щеше да оправдае всички досегашни усилия и после светът ѝ нямаше да е вече същият.
Внимателно, наслаждавайки се на всяко натискане, тя въведе потвърждаващия код — Жул-Пиер Мао — и натисна копчето за изпращане. Екранчето на комуникатора се озари в оранжево. Със скоростта на светлината един микроскопичен пакет информация се понесе през вакуума — почти като пукот на статичен шум. Но софтуерът на „Росинант“ щеше да го разпознае. Комуникационната система на кораба на Холдън щеше да бъде подчинена на вече инсталираната виртуална машина и нямаше никакъв начин да бъде спряна, без да се изчисти до дъно цялата система. „Росинант“ ще прати ясноразпознаваем задействащ код до „Сенг Ун“, ще изчака петдесет и три секунди и ще обяви, че зад този акт стои Холдън, след което ще прочете исканията му. А после виртуалната машина щеше да включи оръжейните и целеуказващите системи. И нищо, никаква сила във вселената не би могла да спре това, което щеше да се случи.
Комуникационното табло получи потвърждаващ отговор и екранчето на комуникатора блесна в червено.
15.
Бика
Ръчният терминал на Бика бе поставен върху пластмасовото табло и подскачаше при всяка неравност по коридора. Сирената издаваше своя стандартен двутонов сигнал, разпръсквайки хората пред него и събирайки ги на развълнувани групички отзад. Дори още да не знаеха, щяха да научат до броени минути. Смъртта на „Сенг Ун“ не беше от нещата, които можеш да пропуснеш.
На малкия тресящ се екран разрушителят избухна отново. В началото бе само оранжев проблясък сред останалите кораби, нещо, което можеше да е електрически разряд или пробен залп на зенитно оръдие. Половин секунда по-късно оранжевото петно рязко се разшири. Още две секунди и — мощен взрив. Между първия кадър и следващия корпусът на разрушителя се разцепи. Сетне нищо, в продължение на десет секунди, а после в дъното се показа ядрото на термоядрения реактор — по-ярко от слънцето. Бика гледаше как ослепително белите газове се разтварят и изчезват в масивната златиста аура, капка злато насред безбрежния черен океан.
Той вдигна глава тъкмо навреме, за да завие на платформата, която щеше да го отведе обратно в офиса. Млад човек се стрелна встрани от пътя му с ругатня и Бика натисна клаксона на електрокара.
— Не чуваш ли сирената? — извика той на ядосания минувач.
— Добре — продължи Серж от терминала. — Получихме първите анализи на системата за сигурност. Най-вероятното обяснение е, че се е взривил енергопровод с прекъсване на обезопасителната инсталация, за да не може да го изключи. След това не е нужно много време, за да се превърне в кипяща лава целият десен борд.
— Какво е взривено? — попита Бика.
— Най-вероятно маневрен двигател. Там някъде е разположен. Ако се загрее достатъчно, водата пропуска парообразното си състояние и преминава направо в плазма. Така е пробила околните прегради.