Бика изви рязко надясно и неколцина минувачи побързаха да се отстранят от пътя му.
— Защо са изхвърлили ядрото?
— Не зная, но предполагам, за да се отърват от радиоактивно замърсяване. Там има шест кораба, които бързат да се отдалечат от епицентъра.
— Има ли оцелели?
— Има. Пратиха сигнал за бедствие. За медицинска помощ и евакуация. Доста голямо мазало, а?
— А какво дават приборите за наблюдение? Може ли да определят кой е стрелял по тях?
— Никой не е стрелял. Или е инцидент, или…
— Или?
— Или не е.
Бика прехапа устни. Ако е инцидент, не е чак толкова страшно. Хората от всички отдели и екипи са на предела на силите си, още едно напомняне, че земният флот е зле поддържан и остарял. Виж, саботажът е нещо далеч по-лошо. Почти добрата новина е, че всички са го видели и няма да има обвинения във вражески действия. Ако имаше дори само един снаряд, пробил бронята на „Сенг Ун“, тази досега научноизследователска мисия можеше да се превърне в гореща война по-бързо, отколкото на Бика му се искаше да мисли.
— Предложихме ли им помощ? — попита той.
— Остави на началството да реши, шефе. Ашфорд е не по-зле информиран от нас.
Бика се наведе напред, стиснал приборите за управление с побелели пръсти. Серж беше прав. Това, което се случва извън този кораб, е работа на Ашфорд. И на Па. Той е началник на охраната, трябва да мисли за ставащото на „Бегемот“. Ще има много изплашени хора и неговата задача е да не позволи на истерията да се разраства. Гледката на взривяващ се насред космоса кораб ще напомни на всички колко крехък е животът и колко тънки са стоманата и керамичното покритие, които ги предпазват от околния вакуум. В този момент колата се блъсна в нещо и терминалът едва не падна.
— Добре — рече Бика. — Виж, ще трябва да подготвим пакети с припаси, в случай че капитанът реши да предложи помощта ни. Колко оцелели можем да приемем?
Серж се разсмя.
— Всичките. Ние сме на „Бегемот“. Имаме място колкото за цял град.
— Хубаво. — Ядоса се на себе си. Въпросът му беше глупав.
— Единственото, за което трябва да се безпокоим, е…
Връзката прекъсна.
— Серж? Не е смешно — извика Бика. — Говори, човече.
— Засякохме нещо. Сигнал от една частна корвета на име „Росинант“.
— Защо ли името ми е познато? — промърмори Бика.
— Именно — въздъхна Серж. — Прехвърлям го към теб.
Екранчето потъмня, премигна и после на него се появи познато лице. Бика забави ход, докато Джеймс Холдън, човекът, чието съобщение за смъртта на ледения влекач „Кентърбъри“ бе предизвикало първата война между Марс и Земята, забъркваше поредната каша.
— … кораб, който доближи Пръстена без моето лично разрешение, ще бъде взривен без предупреждение. Не подлагайте на изпитание моята решимост.
— О, не — изохка Бика. — О, не, за бога!
— Винаги съм си поставял за цел информацията и ресурсите да са свободно достъпни за всички хора. Опитите на някои индивиди и корпорации може и да са помогнали да колонизираме планетите на нашата Слънчева система и да са направили възможен живота там, където доскоро го е нямало, но опасността някой да постави безскрупулно под свой контрол Пръстена е твърде голяма. Неведнъж съм доказвал, че заслужавам доверието на хората от Пояса. Моралът изисква от нас да защищаваме с всякакви средства този изключителен артефакт и няма да се поколебая да пролея кръв, за да го сторя.
Бика дръпна ръчния терминал и направи опит да се свърже с Ашфорд. Червеното меню на екрана премигна и го прехвърли към опция да остави съобщение. Опита с Па и получи същия резултат. Съобщението на Холдън продължаваше да се върти отново и отново, като брътвежи на идиот. Бика изруга нечленоразделно през стиснати зъби. Той завъртя рязко кормилото и настъпи газта. До централните асансьори имаше само две минути. Би могъл да стигне до там. За бога, дано само Ашфорд не предприеме нещо глупаво, преди да се добере до мостика.
— Това истина ли е, шефе? — обади се Серж. — Холдън не ни ли забрани на всички току-що да приближаваме Пръстена?
— Искам веднага да мобилизираш целия личен състав — нареди Бика. — Да се действа като при вражеска атака. Разчистете коридорите и спуснете херметическите прегради. Събудете почиващите смени. Ти отговаряш за това.
— Готово, шефе — отзова се Серж. — Ако питат за теб — къде ще си?
— Опитай се да удържиш положението.