— Това е постановка — прошепна Холдън. — Ето за какво е било всичко.
Под всичко разбираше: марсианския иск, загубата на работата на Титания, репортерския екип за Пръстена. Всички тези неща бяха довели до тази нелепица. Само не можеше да разбере защо.
— Какво искаш да кажеш? — попита Моника и се наведе към него. — Каква постановка?
Еймъс сложи ръка на рамото ѝ и поклати глава.
— Наоми — проговори с пресъхнало гърло Холдън. — Само над комуникациите ли изгуби контрол?
— Не зная. Така ми се струва.
— Ами изключи цялата система. Ако не можеш, нека Еймъс я изолира от енергозахранването. Ако трябва, разрежете на две проклетия кораб.
Тя кимна отново и се обърна към Еймъс.
— Алекс — повика го Холдън. Моника понечи да каже нещо, но той вдигна предупредително пръст и тя замълча. — Пълна тяга към „Бегемот“. Нямаме никакво намерение да предявяваме претенции от името на СВП към Пръстена, но докато всички си мислят обратното, оттам е най-малкият шанс да открият огън по нас.
— Ще ми кажеш ли какво всъщност става? — попита Моника. — Има ли някаква опасност за нас? — Беше забравила обичайния си професионален тон. Вместо него сега се долавяше неприкрит страх.
— Най-добре се пристегни — посъветва я Холдън. — Всички. Още сега!
Окю и Клип вече се бяха пристегнали в креслата, Моника и Коен последваха примера им. Освен това репортерският екип бе имал достатъчно здрав разум да запази мълчание.
— Капитане — обади се Алекс. Гласът му звучеше почти сънено, което бе обичайно за него в особено напрегнати ситуации. — „Бегемот“ току-що ни освети с целеуказващ лазер.
Холдън си сложи ремъците пред командната станция и включи пулта. „Роси“ започна да отброява корабите, намиращи се в радиуса на потенциална заплаха. Оказа се, че са всичките. Корабът го попита дали да маркира някои от тях като вражески.
— Знам колкото и теб, скъпа.
— А? — вдигна глава Наоми.
— Ей, хора — обади се Алекс. — Някой активира ли оръжейните системи?
— Не — отвърна Холдън.
— Добре, наистина съжалявам да го кажа — продължи Алекс. — Но всички оръжейни системи са в готовност.
— Ще стреляме ли по някого?
— Още не.
Холдън нареди на „Роси“ да маркира като вражески всеки кораб, който насочва към тях оръжията си, и изпита облекчение, когато програмата потвърди получената заповед. На дисплея „Бегемот“ се озари в червено. После, след кратък размисъл, инструктира кораба да раздели марсианските и земните кораби на две групи. Ако се наложи да се бият с кораб от някоя от тези групи, скоро щяха да се сражават с цялата група.
Бяха твърде много. „Роси“ се намираше в района между двукилометровата зона за сигурност, определена от Фред Джонсън, и остатъка от марсианския флот. А отвъд марсианците бе Пръстенът.
— И така — рече той, опитвайки се отчаяно да измисли какво да правят. Това със сигурност бе най-лошото място за укритие в цялата Слънчева система. Намираха се на два месеца полет от най-близкия космически обект. Съмняваше се, че би могъл да надбяга три флотилии и торпедата им в продължение на два месеца. Всъщност дори за две минути, като стана дума за това.
— Какво става с радиото?
— Изключено — докладва Еймъс. — Просто му дръпнах щепселчето.
— Има ли някакъв начин да съобщим на всички, че това предаване не е наше?
— Не и без да включим отново радиото — отвърна Еймъс.
— Всички отвън вероятно се опитват да се свържат с нас — рече Холдън. — Колкото по-дълго не отговаряме, толкова по-зле ще изглежда. Ами оръжията?
— Активирани, но не са открили стрелба — съобщи Еймъс. — И не се подчиняват на командите.
— Не може ли и тях да изключим?
— Можем — каза Еймъс. — Но не бихме го направили.
— Бързодвижещ се обект! — извика Наоми.
— Мамицата му! — изруга Алекс. — СВП току-що изстреля по нас торпедо.
На пулта пред Холдън от „Бегемот“ се отдели жълта точка и се озари в оранжево, докато набираше скорост.
— Избягваща маневра! — нареди той. — Наоми, ще успееш ли да го заслепиш?
— Не. Нямам лазер — отвърна тя с изненадващо спокоен глас. — Нито радио. Противодействащата система не реагира.
— Проклет да съм — тросна се Еймъс. — Защо му е трябвало на някого да ни замъкне чак тук, за да ни види сметката? Не можеше ли да го свърши на Церера и да ни спести пътуването?
— Алекс, приеми новия курс. — Холдън прати на пилота вектора, който щеше да ги прекара право през сърцето на марсианския флот. Доколкото му бе известно, марсианците искаха само да го арестуват. В този момент това му се струваше напълно приемливо. — „Бегемот“ повтори ли изстрела?