— Не — съобщи Наоми. — Внезапно угаснаха. Няма сензори, нито двигател.
— Доста са големички и твърде близо, за да се спотайват — подхвърли без каквото и да било чувство за хумор Алекс. — Минаваме на сокче.
Докато креслата изпомпваха в тях химикали, за да попречат на високото g да ги убие, Коен внезапно и необяснимо защо произнесе:
— Шибана кучка.
Преди Холдън да успее да го попита какво иска да каже, Алекс увеличи докрай тягата и „Роси“ се стрелна като състезателен кон, в който са забили шпори. Внезапното ускорение притисна Холдън в креслото с такава сила, че го замая за няколко секунди. Корабът го върна към действителността с тревожен сигнал за близостта на торпедото. Неспособен да предприеме нещо по въпроса, Холдън гледаше как оранжевата точка, вещаеща тяхната смърт, скъсява дистанцията с бягащия „Росинант“. Извърна се към Наоми, за да открие, че и тя като него лежи безпомощно, след като всички възможности ѝ бяха отнети с изключването на комуникационната система.
Гравитацията внезапно отслабна.
— Имам една идея — обади се в слушалките Алекс, после корабът подскочи в серия от резки маневри и гравитацията отново се загуби. „Росинант“ бе добавил нова аларма към досегашната песен. Звучеше предупреждение за сблъсък. Холдън осъзна, че досега не го бе чувал, освен при учебните тревоги. Че кога космическите кораби се блъскат едни с други?
Той включи външните камери, ала екранът остана черен. В началото си помисли, че са повредени, но после Алекс пое контрола върху тях и ги извърна към огромния корпус на марсианския крайцер. Алармата за целеуказващият лазер се бе изключила — ракетата ги бе изгубила.
— Пуснахме марсианския крайцер между нас и торпедото — прошепна Алекс, сякаш ракетата би могла да ги чуе, ако го произнесе на глас.
— Колко близо сме до тях? — попита Холдън.
— На около десет метра — докладва гордо Алекс. — Горе-долу.
— Това здравата ще ги ядоса, ако ракетата не се е отказала — рече Еймъс. Сетне добави почти замечтано: — Нямам представа какво би направил от такава дистанция заградителният огън.
Сякаш в отговор на думите му крайцерът ги прехвана с целеуказващ лазер. Миг по-късно другите кораби последваха примера му, добавяйки още десетина аларми към какофонията.
— Майчице — възкликна Алекс и гравитацията се завърна с такава сила, че сякаш блъсна Холдън в гърдите. Нито един от марсианските кораби не бе открил огън, но първата ракета отново изплува на монитора на визоскопа. Сега, когато „Бегемот“ бе изведен от действие, марсианците я насочваха. Холдън си помисли, че явно бе доживял деня, в който Марс и СВП действат заедно. Само не бе очаквал, че сътрудничеството им ще бъде насочено срещу него.
От двете им страни прелитаха марсиански кораби, докато „Росинант“ набираше скорост през струпаните в този район сили. Холдън можеше да си представи следящите ги непрестанно целеуказващи лазери и въртящите се кули на късообхватните оръдия, когато преминаваха покрай тях. От другата страна на тази въоръжена до зъби преграда бе само Пръстенът и безкрайното, обсипано със звезди небе.
Това, което им предстоеше да направят, бе като кошмар, преследвал го от дълго време. Ракетата продължаваше да ги следва и дори да успееха да я избегнат, щяха да се появят други. Не можеше да им се изплъзват до безкрайност. Нито да се предадат. Нищо чудно оръжията на „Росинант“ да открият огън всеки момент. На мостика цареше тишина, времето се забави, сякаш всички очакваха в следващия миг да се случи нещо ужасно. Наоми се бе притиснала в противоускорителното кресло. Очите на Моника и Окю бяха пълни със сълзи. Клип бе вкопчил пръсти в ръба на креслото. Коен се оглеждаше, стиснал зъби, с пребледняло лице.
— Ааа — опита се да каже нещо Холдън, но гравитацията сякаш задуши гласа му. Той даде знак на Алекс да намали тягата и усети как гравитацията отпуска своята хватка.
— Пръстена — произнесе хрипливо Холдън. — Прицели се в Пръстена. Давай.
Гравитацията се завърна отново като удар в лицето, Холдън завъртя креслото към работната станция и включи навигационния пулт. Като следеше с периферното си зрение бързо приближаващата се оранжева точка, той приготви за Алекс навигационен пакет, който щеше да ги отведе с висока скорост при Пръстена, след това да задейства почти убийствено обратно ускорение точно преди да навлязат в него. Целта беше да се вместят в скоростната рамка, над която бяха спирани „Уай Кю“ и останалите бързолетящи сонди. Ако имаха късмет, ракетата щеше да бъде прехваната от каквото имаше от другата страна, а „Роси“, със своята по-ниска скорост, нямаше. Корабът ги предупреди, че въпреки краткия период при подобно ускорение съществува трипроцентов риск да загине някой от членовете на екипажа.