— Amen alles amen — произнесе през смях Серж. — Смазка за машината, това сме ние.
— И повече удоволствие за нас, щом сексът е със смазка — добави Корин. Бика бе забелязал, че когато е изморена, тя ставаше цинична. От опит знаеше, че изложени на натиск, хората действат различно. Някои се гневяха, други се дразнеха, трети се натъжаваха. Предполагаше, че това е заради отпадането на задръжките. Когато човек си свали маската, отдолу лъсва истинската му същност.
— Е, добре — рече той. — Вие двамата си починете. Аз ще наглеждам магазина, докато се върнат другите. Свършихте повече, отколкото…
От пулта долетя сигнал. Повикване от Сам. Бика размаха пръст на Серж и Корин и се премести на пулта.
— Сам? — попита той.
— Здравей — отзова се тя. — Искам да слезеш долу.
— Може да викаш когото си щеш — обади се зад нея мъжки глас. — Не ме интересува, чу ли? Вече нищо не ме интересува. Прави каквото щеш.
Бика провери откъде е повикването. Сам беше в ремонтния цех. Не беше много далече.
— Ще ми трябва ли оръжие? — поинтересува се той.
— Не бих те спряла, миличък — отвърна Сам.
— Тръгвам. — Бика прекъсна връзката.
— Gehst du — подхвърли Корин на Серж. — Твърде дълго прекара тук. Аз ще остана да пазя мястото от пожарища.
— Ще се справиш ли? — попита Серж и на Бика му трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че се обръща към него.
— Няма кой да ме спре — отвърна, като се постара гласът му да прозвучи решително.
Да си изморен в безтегловност не е същото, като да си под тяга или долу в гравитационния кладенец. Израсъл там, Бика бе привикнал с усещането за умора на тялото, за болки в мускулите и ставите. Тъкмо затова се чувстваше странно, когато осъзнаваше, че е изтощен до смърт, а същевременно не усеща нищо. Тялото му го разбираше на клетъчно ниво. Умът пък го оставяше с измамното чувство, че може да свърши още много неща. Имаше и други признаци — гурели в очите, главоболие, което пулсираше в темето, леко гадене. Нито едно от тях не бе непреодолимо по сила, нито достатъчно убедително.
Коридорите не бяха празни, но не бяха и претъпкани. Дори при тревога и двойни работни смени „Бегемот“ пак оставаше почти пуст. Бика се прехвърляше от дръжка на дръжка, рееше се по коридора, сякаш сънуваше, че лети. Изкушаваше се да увеличи скоростта, като само се докосва в ръкохватките или се отблъсква от стените, както го бяха учили някога при подготовката за космопехотинец. Ала това бе игра, от която почти винаги излизаше с охлузвания и синини, а сега нямаше време за подобни рискове. Вече не беше млад.
Откри Сам и групата ѝ в огромния сервизен хангар. Четирима мъже, пристегнати с ремъци, висяха край стените и закрепваха откачена тръба, обсипвайки пода с искри от оксижени. Сам летеше наблизо, тялото ѝ бе завъртяно на четирийсет и пет градуса спрямо работната площадка. Наблизо висеше млад поясен с обърнати към нея крака. Бика предположи, че това е жест на обида.
— Ей, човече — посрещна го Сам. Лицето на младия мъж бе изкривено от гняв. — Това е Гарет. Той смята полагането на тръбопровода за долна работа.
— Аз съм инженер! — извика Гарет толкова силно, че тялото му се завъртя. — Осем години съм работил на станция Тихо! Няма да върша работата на някакъв шибан монтажник!
Останалите членове на групата не прекъснаха работата си, но Бика виждаше, че ги слушат. Той погледна Сам, но лицето ѝ беше безизразно. Не знаеше дали го е извикала на помощ, защото не може да се справи сама, или очакваше от него да поправи нещата между тях след случилото се с Па. Доколкото му бе известно, арестът ѝ бе най-краткият в неговия професионален опит. Каквито и да бяха мотивите ѝ, сега вече тя бе прехвърлила проблема в негови ръце.
Бика бавно си пое дъх.
— И над какво работите тук? — попита той, не че го интересуваше, а за да спечели още няколко секунди и да подготви план за действие.
— Има прекъсната магистрална линия — обясни Сам. — Мога да изгубя три дни, за да търся къде е повредата, или да прокарам байпас за двайсет часа.
— Онази тръба ли е байпасът?
— Именно.
Бика вдигна юмрук в поясния еквивалент за кимване и се обърна към момчето. Гарет беше млад, уморен и беше от СВП, което означаваше, че не е преминавал военно обучение. Бика предполагаше, че Сам му е крещяла достатъчно, преди да го повика за помощ.