— Е, добре — поде той.
— Що не се скриеш? — озъби се младият мъж, забравил цивилизованите обноски.
— Разбирам — кимна Бика. — Можеш да вървиш. Нека първо ти помогна да си свалиш коланите.
Гарет премигна. В очите на Сам блеснаха весели пламъчета, но може би само му се стори така. Все пак навярно беше разбрала какво прави и го смяташе за много умно.
— Ще разговарям с хората от другите кораби — продължи Бика. — От земните и марсианските. Все някой ще прати кораб назад. Мога да ти уредя да се върнеш на Церера.
Гарет отвори и затвори уста като златна рибка. Сам се пресегна и му подаде ремъците.
— Ще можеш ли да се справиш? — попита го, докато той ги нахлузваше и закопчаваше.
— Колко му е да закачим една тръба — отвърна Бика.
— Службата ще мине ли без теб?
— Смяната ми свърши — каза той. — Тъкмо отивах да си полегна. Мога да се справя.
— Добре тогава — кимна Сам. — Прехвърли се на оня край, а аз ще пратя някого да помага на Марка. След минута ще дойда да те наглеждам.
— Разбрахме се. — Тялото му продължаваше бавно да се върти и след няколко секунди застана с лице към младежа.
Гневът все още го владееше, но бързо отстъпваше място на срама. Толкова много шум, че го карат да върши нещо, което е под нивото му, а ето че сега началникът на охраната е готов да го замести. Бика усещаше почти физически вниманието на останалите работници. Той запали горелката, за да я изпробва, и въздухът между тях побеля за няколко секунди. — Добре, аз поех тук. Можеш да си тръгваш.
Момчето се завъртя, готвейки се да се стрелне през хангара. Бика се опита да си спомни последния път, когато бе работил в нулева гравитация. Беше почти сигурен, че ще се справи, ако не прибързва в началото. Внезапно Гарет отпусна рамене и той осъзна, че няма да му се наложи. Започна да разкопчава колана и Гарет му се притече на помощ.
— Сигурно си уморен — произнесе Бика, достатъчно тихо, за да не ги чуват другите. — Работил си твърде много нещо, което ти се струва маловажно, и сега имаш нужда от почивка. На всеки се случва.
— Bien.
Той пъхна горелката в ръката на младежа и я стисна със своята.
— Това е привилегия — продължи. — Да си тук, да вършиш нискоквалифицирана работа и никой да не се интересува. Наистина е привилегия. Следващия път, когато подкопаеш авторитета на главен инженер Розенберг, ще те пратя у дома в колет с бележка, че не те бива за нищо.
Момчето промърмори нещо, което Бика не успя да чуе добре. По лицето му трепкаха светлините на другите разпалени горелки. Бика отпусна ръка на рамото му.
— Да, сър. — Гарет се оттласна от стената и се закрепи над участъка от тръбата, който се намираше над тях. Сам изникна до рамото му.
— Добре се справи — похвали го тя.
— Аха.
— Фактът, че си от Земята, не ти попречи с нищо.
— Вярно е. Как върви работата?
— Кретаме по малко. Но ако трябва, ще слепим остатъците с дъвка и пак ще се получи.
— Освен ако някой не открие огън по нас.
В смеха на Сам се долавяше топлина.
— Няма да им се наложи да го правят два пъти.
Сигналът за тревога отекна едновременно от всички терминали, както и от корабната оповестителна система. Бика неволно стисна устни.
— Доста странно съвпадение, а? — успя да произнесе Сам, преди от говорителите да прозвучи гласът на капитан Ашфорд. В откритото пространство думите му кънтяха, като че бяха Божии слова:
— Говори капитанът на кораба. Получих потвърждение от централата на СВП, че действията, предприети от престъпника Джеймс Холдън, не са съгласувани, нито одобрени от която и да било фракция на Съюза на външните планети. С поведението си Холдън излага на риск добрите ни взаимоотношения и нашия новоизграден съюз. Информирах централата, че предприехме незабавни и решителни действия срещу Холдън и че той избяга от нас, като навлезе в зоната на Пръстена.
— Между другото, благодаря за това — рече Сам.
— Няма защо.
— Поисках и получих — продължи Ашфорд — разрешение да действам в тази ситуация както намеря за добре. Анализът на информацията от нашите датчици и камери, както и от тези на земните и марсианските кораби, показва, че „Росинант“ е преминал през Пръстена в добро състояние и изглежда, не е понесъл никакви поражения въпреки физичните аномалии от другата страна.
— В светлината на казаното взех решение да последвам Холдън през Пръстена, за да го поставя — заедно с неговия екипаж — под арест. Ще разпратя до всички отдели подробни инструкции как да процедират в подготовката си, преди да се заемем с изпълнението на тази операция. За нас е от особена важност да не оставим ненаказано това дело, за да запазим честта, достойнството и гордостта на СВП и да предадем Холдън в ръцете на правосъдието. Искам всички да знаят, че за мен е истинска чест да служа на кораб с толкова неустрашим екипаж и че всички ние заедно в момента творим историята. Използвайте следващите няколко часа, за да си отдъхнете и да се съвземете. Бог да ви благослови, както вас, така и Съюза на външните планети.