— Заслугата не е само моя — каза Франке. — Събрахме тук най умните глави в целия свят и най-добрата техника, която може да се получи срещу пари. Мислех, че ви интересува. — Той лекичко се усмихна. — Все пак и вие имате дял във всичко това…
— Но не това е причината, поради която ни го показахте, предполагам. Ако думите на Франке бяха ласкателство, те не постигнаха целта си. Само посипаха сол в отворената рана.
— Не — каза Франке и лицето му потъмня. Погледна часовника, преди да продължи. — Искам да ми повярвате, че направихме всичко, което бе по силите ни. Ако имаше научно разрешение на проблема, щяхме да го открием.
Варщайн не се съмняваше в това. Нямаше значение какво мисли за Франке като човек, но той бе способен учен. Може би един от най-добрите в своята област.
— Всичко това е… просто невероятно. Сигурно е струвало милиони. Как успяхте да съберете парите, и то в такова кратко време? Обикновено минават най-малко три години, докато се получат поне някакви отстъпки от правителството само за транспортните разходи.
— Зависи само към кого се обръщаш — опита се да се измъкне Франке.
— Към кого… — Варщайн изведнъж млъкна. Погледна Франке с пронизителен поглед и разбра всичко. Гневът му се върна. — Кажете ми, че не е вярно! Не сте направил това, което предполагам, нали?!
Франке не отговори. Взираше се някъде в празнотата пред себе си, но мълчанието му бе достатъчно красноречиво.
— Ах, вие, проклетник такъв! — прошепна Варщайн.
— За какво става въпрос? — ядосано попита Ломан. — Искам да кажа, ако не ви затруднява особено, дали не бихте могли да говорите с йероглифи?
— За какво говоря ли?! Говоря за това, че най-драговолно и безсрамно е продал целия проект! Иначе откъде мислите, са дошли всички тези пари?
— Откъде да знам? — отговори Ломан.
— Не ви ли направиха впечатление униформените военни, които срещахме по пътя?
Ломан разтвори широко очи.
— Военните? — Точно те! Продал е проекта на военните!
— Това е невъзможно! — изрече недоумяващо Ломан. — Тук е Швейцария! Властите и дявола ще доведат само и само да не допуснат чужди войски на територията и…
— Гарантирам ви, че дори не са и разбрали — прекъсна го Варщайн. Франке продължаваше да мълчи. — Сигурен съм, че е действал много умело, прав ли съм? Никой от участниците не се досеща откъде идват парите. — Той се изсмя. — И как подсладихте предложението си, Франке? Да не би да им разказахте, че можете да конструирате някакво ново супер оръжие? Малка черна дупка, която може да се използва като бомба?
— Глупости — гласът на Франке прозвуча раздразнено и той избягваше да го гледа в очите. Варщайн се досещаше, че ако не напълно вярно, предположението му е твърде близко до истината.
— Жалко — каза той тихо. — Тъкмо бях започнал да изпитвам симпатия към вас. Но това е…
— Какво? — рязко го прекъсна Франке. — Престанете най-после непрекъснато да ме обвинявате, Варщайн! Да, така е, продадох душата си! И какво от това?! Пак ще го направя, ако се наложи. Какво трябваше да направя? Да отида в Министерството на науката? И до днес щях да си седя там и да попълвам формуляри и и за двайсет години нямаше да постигнем дори част от това тук!
— Можеше и да е по-добре — обади се Ломан.
Франке не му обърна никакво внимание.
— Само не ми казвайте, че на мое място бихте постъпил по друг начин! А ако е така, значи сте идиот. Исках да имам това тук и го получих. И ми е все едно кой е платил за него!
— Както и какво ще излезе от това, така ли? — попита Варщайн.
Франке замахна силно с ръка, сякаш искаше да измете думите му.
— Престанете с вашите лекции по морал! — каза той презрително. — Има ли значение? Мислите ли, че военните нямаше да използват откритието ми за своите цели, ако парите бяха дошли от друго място? Това нищо нямаше да промени, само щеше ненужно да удължи всичко.
Най-лошото е, че сигурно си прав, помисли си Варщайн.
— А какво е станало с цялата тази техника?
Франке сви рамене с нещастно изражение на лицето.
— Искаше ми се да знам, но не е така — призна си той. — Започна, когато в небето се появиха светлините.
— Кое? — попита Ломан.
— И аз не мога да ви кажа. Техниците също не знаят. Нали виждате, че работят. Успяха да пуснат няколко апарата, но никой не знае как.
— Искате да кажете, че това тук… просто са излезли от строя, така ли? — пак попита Ломан.
— Повечето. Някои все още работят. Няколко компютъра, повечето електрически съоръжения и което е много странно, две от телефонните линии. Останалото… Но явно в повредите няма никаква система. А ако има, никой не може да я улови…