Подминаха двата ICE и се отправиха към трети влак, теглен от тежък дизелов локомотив, който стоеше върху релсите на стотина метра пред тях. Когато се приближиха, Варщайн видя, че той имаше един-единствен вагон, който също беше с такива огромни размери като самия локомотив. Беше от малките, невероятно масивни специални вагони, пригодени за свръхтежки товари. Върху укрепената със стоманени трегери платформа обаче нямаше мостови колони или сегмент за тунел с диаметър десет метра, а тъмнозелен квадратен блок, който изглеждаше толкова масивен, сякаш бе излят изцяло. От всички страни бе укрепен с дебели стоманени лайсни, а в задната му част имаше огромна букса, от която излизаше кабел. В края и се намираше преносима разпределителна кутия, монтирана до релсите.
— Какво е това? — попита Ломан.
— Няма значение — отговори Франке и направи знак на журналиста да слезе от релсите. Ломан побърза да го направи, защото с лек тласък и силно скърцане влакът потегли. Измина два-три метра и отново спря. Франке замислено го изгледа, извади миниатюрен компютър от джоба си и набра нещо.
— Още един метър назад — каза той, гледайки съсредоточено ту дисплея на компютъра, ту стената вляво от себе си. Чак сега Варщайн забеляза фосфоресциращите червени маркировки върху скалата.
Влакът отново се задвижи — този път измина буквално сантиметри, Франке още не бе доволен. По негова заповед локомотивът за пореден път тръгна напред, после се върна малко назад.
— Какво, по дяволите, е това? — прошепна Ломан. Варщайн не отговори, но не само, защото не знаеше. Това, което виждаше, не му харесваше. Влакът и товарът върху него го плашеха. Във вида на огромния метален блок имаше нещо мрачно и същевременно зловещо и насилствено. Франке затвори компютъра си и го пъхна в джоба.
— Все още не е оптимално, но останалото ще свършим после. — Той въздъхна дълбоко, погледна локомотива и блока отгоре му и в погледа му Варщайн прочете смесица от задоволство и грижа, които никак не му харесаха. После вдигна рамене, сякаш мислено си бе задал въпрос и сам си бе отговорил.
— Какво е това? — попита отново Ломан.
— Това, за което преди малко ме попитахте, господин Ломан. Последната ни възможност. Вашата аварийна спирачка.
— Какво…искате да кажете? — пребледня Ломан. — Момент… — заекна той — Това, не е същото, за което си мисля, нали?
— Не знам за какво го мислите — каза Франке и гласът му прозвуча развеселено, — но е термоядрен взрив.
— Моля?! — простена Ломан. За част от секундата изгледа Франке с широко отворени очи, изкрещя, препъна се и се блъсна силно в скалата зад себе си. — Да не сте превъртял?! — крещеше той. — Вие сте… безумец! Това е само шега! Не можете да направите такова нещо! За Бога, не!
Варщайн също се бе дръпнал инстинктивно крачка назад, макар че не бе никак изненадан. Бе предположил какво има предвид Франке с тази последна възможност.
Ангелика явно все още не разбираше за какво говорят. Гледаше неразбиращо ту Ломан, ту Франке, ту Варщайн.
— Какво е станало? Какво е това нещо тук?
— Атомна бомба — каза спокойно Варщайн.
Лицето на Ангелика побеля на секундата.
— По-точно, водородна — осведоми ги Франке, — с изчислена мощност двадесет и четири мегатона. — Той се изсмя и вдигна рамене: — Не можаха съвсем точно да ми кажат. Тези бомби са тествани доста отдавна и изчисленията не са били съвсем точни. Но е най-голямата, която имаха. Той изгледа Варщайн, очаквайки някаква реакция. Но тя не последва и той се обърна към Ломан: — Напълно безопасна е… преди някой да натисне грешното копче, разбира се.
— Вие сте безумец! — изхленчи Ломан. Бе се отдръпнал още по назад и бе закрил лицето си с ръце, сякаш очакваше всеки момент бомбата да избухне.
— Но… не бива да го правите — обади се Ангелика. — Наоколо има толкова много хора… градовете и…
Франке я прекъсна с леко поклащане на главата.
— Никому няма да се случи нищо. Аскона може би ще бъде разрушена, но дори това не е сигурно. Не забравяйте, че сме под планината.
— Но това е атомна бомба!
— При това доста мощна — потвърди Франке. — Въпреки това. Повечето хора надценяват действието на атомните оръжия. Взривната сила далеч не е толкова голяма. Вярно, оръжието е ужасяващо, но и най-мощната атомна бомба на света не може да разруши тази планина. — Той погледна Варщайн: — Кажете, че е така!