Мартин Дамянов
Вратата
Казвам се Силвиум и съм роден на Вендъж — планетата на Свободния Разум. Никога не съм твърдял, че притежавам дарба на писател и не си мислете, че пиша това доброволно. Ной ме накара. Ако питате мен то си е пълна загуба на време, но поне е последното, което ще направя преди да прекрача вратата.
Отначало никой не повярва. Сигурно, защото вратата бе открита първо от Голтън, а той е голяма откачалка. После обаче дойдоха и звуците. Чували ли сте как се дере млад Багот по време на размножителния период? Това няма нищо общо. Освен, че страшно те изкарва от нерви. Сигурно затова баготите вече са на изчезване. Като ги чуеш ти се приисква да се покатериш на най-високата скала и да се покриеш с блатни крейгове.
Голтън е един дебел Тринки, който непрекъснато се кисне в Голямото Тресящо Се Езеро. Ной беше казал веднъж (истинско събитие е когато Ной проговори) че в езерото има много Тийа. После обясни, че Тийата ни е необходима за да живеем. Най-важното от Нещата в езерото, които произвеждат Тийа се казва Ураниум — (наистина странно име за нещо сравнимо с живота). Ной казва, че по цялата планета има Ураниум, но в езерото е най-много.
Ной е умен, но много странен Тринки. Казва, че скоро ще умре — това е когато изведнъж преставаш да съществуваш. Всеки знае, че на Вендъж умират само баготите, но те не се хранят с Тийа, а с вонящи остатъци от блатни разлагащи се растения. Освен това са огромни. Ако някой успее да разгадае по какъв начин такива огромни тела се крепят върху толкова тънки крачка, сигурно ще узнае половината неща за вселената.
Ной казва, че когато един Тринки узрее, той се посвещава на космоса. Ето защо никой Тринки не остарява на Вендъж, …освен може би Ной. Узрелият Тринки напуска Вендъж и става отшелник.
Ной твърди, че Ураниума скоро ще свърши. Ето защо трябва да преминем през вратата и да потърсим друго убежище. Ако един Тринки премине през вратата, той ще може да прокара енергийна нишка до Вендъж. А това вече е сигурен транспорт. Сега разбирате, защо вратата е единственият ни шанс. Ние знаем, че тя вече се е отваряла и през нея са дошли баготите (макар че сигурно е било страхотно бедствие).
Изведнъж стана много светло, сякаш изригва вулкан. Сини и червени светлини се смесиха в треперещ космически блясък, който те разтърсва подобно на скакалец върху тресящ се ураниев папрат. Силвиум се стресна и погледна нагоре. Късно е. Светлината е станала ярко зелена, което означава, че Космическият нашественик вече е прекалено далече прекосявайки йоносферата. Той дръзко нарушава атмосферната стабилност, разсейвайки облаци прах и слънчева светлина. Силвиум трепери от завист макар да знае, че разсеяния прах поглъща и връща обратно енергията, която се излъчва от Вендъж. Той хапе устни и гледа нагоре докато светлината не се превърна в малка белезникава точица обвита от сребриста мъгла. „Щастливец“ — помисли си Силвиум и замечта за деня, когато ще яхне космическия вятър и ще се слее с вселената.
В онзи ден Ной стоеше на скалата с поглед вперен в небитието. Който обаче кажеше, че Ной стои, щеше да светотатства. Известно е, че Тринките нямат религия. Затова пък имат Ной. Ето защо Ной не стои — той медитира. Ной не просто говори — той ръководи. Но най-много обича да мълчи. Затова и го слушаха.
— Хм! — каза той. Вълна на одобрение премина през множеството. Ной не се престаравше много във встъпителното си слово. — Ммда. — сякаш кимна той в потвърждение. — Виждам, че всички сте тук. — той направи плах опит да се усмихне. Очите на Ной бяха по-дълбоки от артезиански кладенец и в тях можеше да потъне метеор. Освен това имаха непостоянен опалов отблясък. Наметалото му блестеше в кървавочервения цвят на залеза. Ной познаваше всички и всички знаеха Ной. — Пет дена. — каза той на напрягащото се до слухова изнемога множество (Освен всичко останало Ной говореше тихо и никога не повтаряше). — Вратата ще се отвори скоро и един от нас трябва мине през нея! — отсече той.
— Кой? — попитаха от първите редове.
Тогава Ной се освободи от бомбата.
— Този, който пръв откри вратата. — извитият пръст застина сочейки непоколебимо в тълпата.
Ако питате мен това беше най-кошмарният период в живота на Голтън. Ной по цял ден тъпчеше в главата му всякакви щуротии въпреки, че всичко което знаем за отвъдното е надраскано върху пет папирусови страници. Казано на прост език — почти нищо. (Някакъв идиот преброил около 9000 знака). Трудно е да се работи с Голтън. Дори и за Ной.
Не е тайна, че цялата ни информация за отвъдното се основава върху знанията ни за баготите. Можете да яздите багот… ако успеете да се покатерите върху него, без да ви стъпчат. И ако сте достатъчно луд за това. Голтън е. Освен това има невреоятен нюх към Ураниума. (Без съмнение Голтън ще бъде последното Тринки, което ще се затрие от глад).