Баготите не ни виждат, но Ной каза, че не са слепи. Аз пък си мисля, че са прекалено високомерни за да го сторят. Ной каза, че щом баготите са се приспособили за живот към нашите условия, би трябвало и ние да успеем да се приспособим към техния.
Ной работеше. Той похаби цялата си настойчивост и умения да установи контакт с багот. Приложи всичко на което беше способен — от мозъчна индукция до физически въздушни вибрации (беше адски смешно да наблюдаваш Ной възседнал багот и надуващ ураниев папрат). Досега никой не бе успял да научи езикът на баготите. Те просто отказваха да признаят за съществуването ни.
Ной беше твърдо решен да изпрати заедно с Голтън и един багот. Той смяташе, че взаимната им адаптация към новите условия би била по-успешна. Баготите имаха огромни тела и въпреки, че не се хранеха с Ураниум те бяха попили достатъчно Тийа, която да поддържа живота на едно тринки поне седмица (та дори и то да се казва Голтън).
Три дни преди отварянето на вратата ние още не бяхме намерили начин да накараме багота да се замъкне до нея. Накрая Ной побесня и реши да заложи капан. Щяхме да натикаме багота в силова примка докато вратата не се отвори. След това щяхме да затегнем примката и да изтласкаме багота и Голтън в отвъдното. Ако в последствие Голтън откриеше Ураниум той щеше да има достатъчно енергия да изгради нишката. Така щяхме да се прехвърлим. Планът беше изключително прост, но съдържаше една голяма въпросителна. Как ще закараме баготът до вратата? А после дойде и това за което всички имахме неразумността да забравим — Размножителния Период!
— Хайде по-живо! — крещеше Ной сякаш някой чоплеше окото му с ръждясала карфица. — Мога да нося повече трева от трима ви, мързеливци такива!
Камарата бавно растеше. Ной сновеше между отделните купчини с някакви стъкларии в ръце и бръщолевеше сурови заклинания. Непрекъснато сгъстяващият се дим заприлича на огромно клатещо се желе, което почти успяваше да прикрие бушуващата светлина от другото измерение. В средата на желето върху синия огън, Ной беше поставил някакъв огромен съд в който бълбукаше субстанция, за която бълвоч бе слаба дума. Едва сега разбрах колко различни от нас са баготите. А Ной очакваше тази воня да ги привлече!
Когато часовият обяви за първият приближаващ багот, Ной приличаше на странна смес между блатно чудовище и побъркана чародейка. Разбира се, той веднага се омота в чудното си наметало и се просна в калта. Побеснял, Ной изблея някакво заклинание от което ушите му избухнаха в оранжеви пламъци. Земята се затресе от тежестта на приближаващата стихия, а Ной размаха някаква пръчка, която се разпадна в ръцете му. Ной се покатери върху скалата с бързината на буйстващ тайфун. (Ако преди два дни някой ми кажеше, че Ной може да тича, щях да му се изхиля в лицето.)
— Баготът влезе в мъглата! — изкрещя часовият. — Сега отделя огромни сфери органична материя. — продължаваше неуморно да се дере той.
— Калли Нобура ссвВЖЖ! — изграчи Ной като се придържаше с едната ръка за стръмният зъбер, а с другата замяташе зелената си брада. Очите му заискриха в непостоянният опалов отбласък на колабиращ квазар. Силовата примка се затегна и опърли задницата на багота. Последва смутен и накъсан рев. Звуковата вълна едва не прекатури Ной.
— Баготът е в примката! — изврещя часовият.
— Нима? — озъби се Ной с презрението на ранена чапла. — Карайте Голтън!
— Ъхъ. — ухили се часовият.
В плетеница от размахани крайници Голтън се бореше за живота си. И се справяше доста добре. Ной се подразни.
— Голтън… — гласът му увисна безпомощно във въздуха. — Ти си… герой! — изпуфтя. — Дръж се подобаващо!
— Заври си героизма аггХ. — опули се Голтън. — Ще ти го върна, блатоядец такъв! — Голтън улучи едно око.
— СПРЕТЕ! — каза Ной и се свлече от скалата. — Добре, все още действа — прошепна. Отдавна не беше използвал Гласът. Той бавно пристъпи към Голтън. — КАЧЕТЕ ГО НА ПЛАТФОРМАТА!
Очите на Голтън не бяха безизразни. В тях имаше нещо друго освен лудост и Ной го знаеше. Това бе натежало в полза на избора му.
— ВДИГАЙТЕ! — платформата бавно се заклати покрай огромният гръб на багота. Подухна лек ветрец, който разнесе миризма на опърлено. — ДОСТАТЪЧНО. ГОЛТЪН, ВЪРВИ!
Баготът равнодушно прие допълнителния товар. Вратата искреше все по-ослепително. Ной направи движение с ръка и кръгът започна да се затваря. Баготът тъпо потрепна с уши.