— Бях твърде груб, много моля да ме извините — рече Дик откровено — и си заслужавам всичко, което казахте за мен. Но е съвсем естествено дори скромен полицай да иска да задълбочи познанството си с личност с толкова привлекателен интелект, ако мога да се изразя така, без да причиня зачервяване на девическите ви бузи.
— Тогава да си разменяме комплименти — отвърна тя, макар лицето й да се бе оцветило и очите й да блестяха по-силно. — Вие сте най-добрият детектив на света и ако някога загубя нещо, веднага ще пратя да ви повикат.
— И ще ударите на камък — заяви Дик тържествуващо. — Утре напускам полицията и се превръщам в почтен член на обществото, госпожице…
Тя не се опита да му помогне. Тогава внезапно в погледа й проблесна разбиране.
— Да не би вие да сте човекът, когото господин Хавелок изпраща да търси моя роднина?
— Ваш роднина? — изуми се Мартин. — Лорд Селфорд роднина ли ви е?
Тя кимна.
— Четирийсет и седми братовчед, доста далечен. Баща ми му беше втори братовчед. Двете с майка ми онзи ден вечеряхме с господин Хавелок и той каза, че се опитвал да намери някой, който да издири Селфорд.
— Виждали ли сте го въобще? — осведоми се Дик.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, но майка ми го е познавала, когато е бил малък. Мисля, че го е виждала веднъж. Баща му беше същински ужас. Предполагам, господин Хавелок ви е казал това… допускам, че правилно съм отгатнала и вие ще тръгнете да го търсите?
Дик кимна.
— Това беше печалната новина, която се опитвах да ви съобщя.
В този миг техният разговор насаме беше прекъснат от появата на възстар джентълмен с кисел глас, за когото Дик предположи, че е секретарят. Той се върна в Скотланд Ярд и докладва на капитан Снийд, когото не бе намерил сутринта по телефона. Снийд изслуша, без да го прекъсва, изключителната история за среднощните занимания на Лу Фийни.
— Звучи напълно като лъжа, а всичко, което звучи като лъжа, обикновено е такава — заключи той. — Защо Фийни не е останал, щом като това му е тежало на съвестта? И кой го е преследвал? Видяхте ли някого?
— Не — отвърна Дик. — Но човекът беше изплашен, и то истински.
— Хм! — възкликна Снийд и натисна звънеца. На появилия се секретар нареди: — Изпратете човек да хване Фийни и да го доведе тук. Искам да му задам няколко въпроса — после додаде: — Дик, ти знаеш адреса му. Иди с него и виж дали можеш да го намериш.
— Служебните ми задължения приключват днес в дванайсет.
— В полунощ — сряза го Снийд. — Върви!
Лу Фийни живееше на Грейт Куин Стрийт в стая, която бе обитавал в продължение на години, но хазяйката му не можа да даде никакви сведения. Фийни бе излязъл предишния следобед около пет часа и не се бе връщал. Крадецът посещаваше редовно една малка кръчма, свърталище на хората от странната прослойка, която преживява по ръба на закона. Фийни не бе ходил там — обикновено отиваше да закуси и да си вземе писмата.
Някакъв мъж каза на Дик, че си бил уговорил среща предишната вечер с Фийни и го бил чакал до полунощ.
— Къде има вероятност да го намеря?
Но по този въпрос не получи информация. Професията на Дик Мартин беше също толкова добре известна, както и занаятът на господин Фийни.
Той съобщи за резултата от посещенията си на Снийд, който незнайно защо погледна на проблема по-сериозно, отколкото Дик бе очаквал.
— Сега вече вярвам в историята за ограбване на гробницата — заяви Снийд — и е забележително, че Лу е бил разтревожен, защото нищо, освен земетресение не би го накарало да хленчи и доносничи. Да не би да е в жилището ти?
Когато Дик се прибра, апартаментът беше празен. Прислужничката не беше нито виждала, нито чувала посетителя. Детективът влезе в спалнята и свали сакото си с намерение да го замени със старото ловно яке, което обличаше, щом сядаше да пише, защото трябваше да довърши няколко доклада, преди да напусне окончателно Скотланд Ярд.
Якето не беше на обичайното си място и той си спомни думите на прислужничката, че го била окачила в гардероба — голям махагонов — мебел, в който неизменно висяха на закачалки четирите му костюма.
Той разсеяно завъртя дръжката на вратата и я отвори. В миг върху му се стовари човешко тяло, едва не го повали и безжизнено глухо тупна на пода Беше Лу Фийни. Мъртъв.