Глава 5
Петимата големи от Скотланд Ярд запълниха столовата на Дик Мартин в очакване на заключението на тутакси повикания лекар. Докторът влезе в стаята след няколко минути.
— Доколкото мога да кажа от повърхностния преглед — поде той, — мъртъв е от няколко часа. Или е бил удушен, или вратът му е бил счупен.
Въпреки самообладанието си Дик потръпна. През нощта беше спал в стаята, където зад полираната врата се скриела страхотната тайна.
— Нямаше ли следи от борба, Мартин? — попита един от полицаите.
— Никакви — отвърна категорично Дик. — Склонен съм да се съглася с доктора: струва ми се, че е бил ударен с нещо тежко и убит на място. Но господ знае как са влезли в апартамента!
Разпитът на момчето от асансьора не даде нищо — не можа да си спомни тази нощ някой да е влизал в жилището, след като Дик го бе напуснал.
Шестимата детективи направиха много внимателен оглед.
— Може да е влязъл само през едно място — заяви Снийд накрая — и то е кухнята.
Кухнята имаше врата към малък балкон, покрай който минаваше сервизен асансьор. Дик обясни, че се задвижва от партера с малка ръчка и макара, за да се качват доставките от двора.
— Не си ли спомняш дали вратата на кухнята е била заключена? — попита Снийд.
Разтревоженият млад мъж обясни, че предишната вечер не бил влизал в кухнята. Но прислужничката му, която стоеше разплакана настрана, им съобщи, че когато дошла сутринта, вратата била отворена.
Дик погледна надолу в двора. Апартаментът се намираше на осемнайсет метра над земята и макар да беше възможно убиецът да се е изкачил по въжетата на асансьора, това изглеждаше не по силите на обикновени крадци.
— Не ти ли спомена кой е човекът, от когото се е страхувал? — попита Снийд, когато останалите полицаи от Скотланд Ярд се бяха върнали в главната квартира.
— Не — поклати глава Дик. — Нищо не ми каза. Беше изплашен и съм сигурен, че ми каза истината, дето бил нает да ограби гробница, и си помислил, че човекът, поставил му задачата, щял да го убие, ако се справи.
Същата сутрин Дик отиде в Линкълнс Ин Фийлдс и се видя с господин Хавелок, който знаеше вече за случилото се от вечерните вестници, макар полицията да бе премълчала странната история на Лу, която не беше изнесена дори на съдебното разследване за причините на смъртта.
— Да, опасявах се, че това би могло да попречи на нашите планове, но не държа на една-две седмици, а ако се наложи да останете за следствието, ще удължа още този период. Макар в известен смисъл да е належащо, не е чак толкова неотложно.
В Скотланд Ярд началниците се съвещаваха и решиха да разрешат на Дик да напусне Англия веднага след следствието, освен ако не се стигне до арест. Трябваше да поддържа връзка със Скотланд Ярд, та открият ли убиеца, да се върне и да даде показания на делото. Дик съобщи това решение на господин Хавелок.
Съдебното разследване бе проведено в петък и след показанията на Дик бе отложено за неопределено време. В събота точно по пладне той напусна Англия в най-невъобразимото преследване, предприемано някога. А зад него, невидима, дебнеше сянката на смъртта.
Глава 6
Когато Дик Мартин напусна Англия, за да предприеме странното издирване, убийството на Фийни заемаше голямо място във вестниците и почти толкова голямо в мислите му. Ала други видения и фантазии щяха да го съпътстват трайно, така че много след като споменът за убития крадец се бе изличил от съзнанието му, две сиви очи продължаваха да му се присмиват, звучеше ниският, топъл ироничен глас.
Как не бе узнал името й, преди да замине. Можеше да й пише или поне да й изпраща пощенски картички с изгледи от местата, които прекосяваше. Но нали отпътува набързо, а и при цялата суетня около убийството на Фийни, макар да не участваше официално в последвалото неизбежно разследване, не намери нито време, нито предлог да я посети. Писмо, адресирано до «красивата дама със сиви очи» в библиотеката «Белингам» би могло евентуално да стигне до нея, ако в сградата не работи още някоя млада жена, надарена със същия цвят очи. От друга страна — той обсъждаше напълно сериозно тази възможност, сякаш беше разумна — имаше вероятност тя да се ядоса.
От Чикаго изпрати писмо на секретаря на библиотеката с приложена сумата за абонамент, макар че от научни трудове се нуждаеше не повече, отколкото, от котило диви котки. Но се надяваше да види името й върху разписката. Чак когато пусна писмото, се сети, че докато отговорът стигне в Чикаго, той ще бъде на хиляди километри оттам, и се прокле за лудостта си.
Естествено, нямаше никакви новини от Снийд и беше принуден да разчита на случайно попаднали му английски вестници, за да научи как се развива загадката около Фийни. Явно полицията не бе арестувала никого и престъплението вече се споменаваше само в малки забутани бележки.