Пристигна в Кейптаун от Буенос Айрес, за да изпусне своя човек с няколко дни, и там получи първите обнадеждаващи новини, откакто бе започнал издирването. Телеграма от Хавелок го викаше да се върне веднага и той се качи на кораб на компанията «Кастъл» с преливащо от радост сърце. Този ден той направи второто си важно откритие — първото бе направил в Буенос Айрес.
През цялото си пътуване нито веднъж не бе срещнал скитащия млад лорд, когото бе следвал почти през половината свят, и стръвта на издирването се бе уталожила. Преходът от Кейптаун до Мадейра продължи тринайсет дни с кораба, на който се бе качил, понеже бе изпуснал с четири дни бързия параход. За човек като Дик Мартин, чиито интереси не се свеждаха до спортните прояви на палубата, особеностите на пътниците и ежедневните лотарии, тези тринайсет дни бяха най-скучните в живота. А когато корабът акостира в Мадейра, се случи чудото. Точно преди да отплават, една моторница се доближи до борда и шестима пътници се качиха по стълбичката. За миг Дик помисли, че сънува.
Това беше тя! Не можеше да я сбърка. Би я различил сред милион хора. Тя не го видя и той не й се обади. Сега, когато бяха, така да се каже, под един покрив и мечтаният случай се бе появил, той бе обладан от странна свенливост и я избягваше до последния ден на пътуването.
Когато накрая се срещнаха, тя беше въплъщение на хладнокръвието.
— О, да, знаех, че сте на кораба. Видях името ви в списъка на пътниците — рече, а той беше толкова развълнуван, че дори не се възмути от развеселения й поглед.
— Защо не ми се обадихте? — изтърси той, а тя отново се усмихна.
— Мислех, че сте тук… по работа — жегна го тя. — Стюардът ми каза, че повечето вечери прекарвате в пушалнята и наблюдавате картоиграчите. Чудех се кога ли ще дойдете в библиотеката. Сега сте наш абонат, нали?
— Да — потвърди той с неудобство. — Така ми се струва.
— Зная, защото подписах разписката ви — обясни му тя.
— О, в такъв случай вие сте… — той замлъкна в очакване.
— Лицето, което е подписало вашата разписка — нито едно мускулче на лицето й не трепна.
Тогава той я попита направо:
— Как се казвате?
— Името ми е Лансдаун, Сибил Лансдаун.
— Разбира се, спомних си!
— Естествено, видели сте го на разписката?
Дик кимна.
— Тя беше върната на библиотеката чрез Службата за ненамерени получатели! — продължи Сибил безмилостно.
— Никога не съм срещал друго същество, което като вас може да накара човек да се чувства толкова голям глупак — изсмя се тон. — Искам да кажа, както ме карате да се чувствам — поправи се Дик бързо.
И с това разговорът им приключи до вечерта. Един до друг на тъмната палуба те си разменяха баналности, докато…
— Старт Лайт вляво от носа, сър — разнесе се приглушен глас от мостика над тях.
Двамата, облегнати на парапета на тясната предна палуба, видяха лъч светлина да потрепва за миг върху тъмната водна шир и да изчезва.
— Това е фар, нали?
Дик се доближи леко до младата жена, като се плъзна незабелязано по широкия парапет.
— Старт Лайт — обясни й той. — Не зная защо го наричат «Старт». Струва ми се, че «Финиш» ще е по-подходяща дума.
Последва кратко мълчание, а после:
— Не сте американец, нали?
— Канадец по навици, британец по произход… почти всякакъв, какъвто ме искат да бъда. Нещо като ренегат — и тихо се изсмя в тъмнината.
— Не смятам тази дума за приятна. Мислех си дали ще ви срещна, когато се качих на борда в Мадейра. На този кораб има сума ти ужасно странни хора.
— Благодаря ви за любезните думи — подхвърли Дик сериозно, а тя възкликна в протест. Той продължи: — Никога не е имало презокеански кораб, който да не е пълен със странни хора. Ще ви дам сто милиона, ако можете да пътувате на параход, на който някой от пътниците да не каже «Божичко, каква менажерия!» за другите. Не, мис Лансдаун, не сте банална. Но животът и без това си е най-обикновен. Най-безинтересното нещо, което можете да правите, е да се храните и да спите. Опитайте се да живеете оригинално, и ще се убедите колко скоро ще умрете. Ето още нещо странно за корабите — набирате кураж да говорите с хората, които харесвате, едва ден преди края на плаването. Никога не съм установил какво правят пътниците през останалото време. Пет дни от Мадейра, а ви заприказвах едва днес следобед. Това е доказателството.
Младата жена се отдръпна по-далеч от него и се изправи.