Глава 8
— Покани го да влезе — каза господин Бъртрам Коди.
Той беше дребен плешив човек с мек глас и склонност към многословие. Бяха му необходими пет минути, за да каже нещо, което всеки друг човек изразяваше с три изречения. Той съзнаваше своя, ако може да се нарече така, недостатък и се шегуваше с тази си слабост.
Като оправи големите си очила със златна рамка, той отново се взря във визитната картичка.
«Г-н Джон Рендъл Колинс Стрийт 194, Мелбърн»
Името не означаваше нищо за господин Коди. Преди години бе познавал един Рендъл, много почтен вносител на чай, но познанството им беше толкова далечно, че едва ли беше вероятно да е той.
Когато го известиха за посетителя, тъкмо разглеждаше малък портфейл от червена кожа с бележник и с отделения за визитни картички, пощенски марки и пари. Той го бутна под купчина листа до ръката си, когато влезе непознатият.
— Господин Рендъл — съобщи грубият женски глас откъм полутъмната част на стаята, където се намираше вратата, и от мрака се появи красив млад мъж, който въобще не приличаше на отдавна забравения търговец от Китай.
— Ще седнете ли? — попита тихо Коди. — И ви моля да ме извините за полумрака, сред който живея. Установих, че очите ми вече са отслабнали и не понасям режещия блясък на лампите. Макар и неподходяща за гости, засенчената настолна лампа ми е напълно достатъчна. За щастие, ако извините това, което може да ви се стори грубост, аз приемам посетители през деня.
Гостът се усмихна, явно не беше човек, когото полумракът на голямата, богато мебелирана библиотека би потиснал. Той намери с опипване стола, който се открояваше с отблясъка по полираната си облегалка, и седна.
— Съжалявам, че идвам по това време, господин Коди, но пристигнах едва вчера с «Молдавия».
— От Китай — измърмори господин Коди.
— От Австралия… прехвърлих се в Коломбо.
— «Молдавия» не се е отбивал в Коломбо поради избухването на холерна епидемия — прекъсна го Коди още по-тихо.
Посетителят се изсмя.
— Напротив, спря там и около трийсет пътника се качиха на борда му. Съобщиха за епидемията, след като напуснахме пристанището. Бъркате «Молдавия» с «Марония», принуден да отмине, без да пристава, около седмица по-късно.
Пълното лице на господин Коди стана още по-червено. Той бе дълбоко наранен в най-чувствителното място, защото бе объркал фактите.
— Моля да ме извините — прошепна смирено той. — Унизен съм да установя, че съм сгрешил. Наистина беше «Марония» — отново моля за извинение! Леко ли беше пътуването с «Молдавия»?
— Не, сър. Попаднахме в самум и три от спасителните лодки бяха отнесени…
— Двете лодки от горната и един катер от задната — кимна Коди. — Загубили сте и един моряк индус, бил е отвлечен от вълните. Простете, че ви прекъснах, аз съм всеяден читател.
След тези думи разговорът секна. Господин Коди изчакваше с наклонена встрани глава.
— Е, сега може би… — подметна той почти срамежливо.
Посетителят се усмихна отново.
— Дошъл съм по сериозна работа — заяви той. — Собственик съм на малка ферма близо до Тен Майл Стейшън, земя в съседство с едно от вашите имения в онази част на света.
Господин Коди кимна бавно. Той притежаваше много имоти в чужди държави — бяха доходоносни капиталовложения.
— Имам причини да вярвам, че във вашето имение има злато — продължи Рендъл. — Изразявам това становище, защото по образование съм инженер и разбирам нещо от металургия. Преди шест месеца попаднах на находка, която, естествено, не желаех да разгласявам, преди да съм сигурен във фактите.
Той заговори разбираемо за конгломерата и оголвания, а Бъртрам Коди го слушаше, като кимаше от време на време. Рендъл разгъна на масата дребномащабна карта, която въобще не представляваше интерес за господин Коди.
— Теорията ми е, че има златоносна жила от тук до там…
Когато посетителят му завърши:
— Да, зная, че има злато в Тен Майл Стейшън. Било е открито от нашия агент и своевременно ни бе съобщено, така че опасенията ви, господин… хм… Рендъл, че е запазил находката си в тайна, нямат основание. Има злато, да. Но не в експлоатационни количества. За това беше вече съобщено в печата… хм… разбира се, вие не сте могли да го прочетете. Въпреки това съм ви благодарен. Човешката природа наистина е с доста крехки качества и просто не зная как да изразя благодарността си за вашето внимание… хм… за безпокойството, което ви е причинило.