Дик се върна в Скотланд Ярд, за да представи своя последен, както си мислеше, доклад на прекия си началник.
Капитан Снийд подсмръкна.
— Тоя Лу Фийни не може да падне направо — подметна той — дори ако го пуснеш в кладенец. Ще остърже мазилката. Честен крадец! Взел го е от някоя книга. Вероятно смяташ, че с това приключваш служебните си задължения?
Дик кимна.
— Ще си купиш къща извън града и ще бъдеш джентълмен. Ще ходиш на лов с кучета и ще водиш херцогини на обед — какъв скучен живот за възрастен мъж!
Дик Мартин се усмихна на подигравката. Трябваше му съвсем малко, за да оттегли оставката си; вече се каеше и въпреки примамливата перспектива, че ще се посвети на писането, какво ли не би дал, за да върне обратно писмото си, изпратено до началника на полицията.
— Странно как парите провалят човека — продължи капитан Снийд тъжно. — Ако получех шестцифрено наследство, щях да си пожелая да не върша нищо.
Сега помощникът му можеше на свой ред да му се присмее.
— Вие и без това гледате да не правите нищо — подхвърли той, — ленив сте, Снийд, най-мързеливият човек, който някога е заемал пост в Скотланд Ярд.
Дебелият мъж, който буквално изпълваше и преливаше от мекото служебно кресло, в което се бе полуизлегнал, истинска илюстрация на бездействието, вдигна укоризнен поглед към събеседника си.
— Неподчинение — измърмори той. — Напускаш полицията едва утре… обръщай се към мен със «сър» и бъди чинопочитателен. Не ми се иска да ти напомням, че си само някакъв пършив младши инспектор, а аз съм почти групов началник, защото ще прозвучи снобски. Не съм мързелив, а летаргичен. То е своеобразна болест.
— Дебел сте, защото сте ленив, а ви мързи, защото сте дебел — настоя мъжът със слабото лице. — Нещо като порочен кръг. Освен това сте достатъчно богат, за да се пенсионирате, ако пожелаете.
Капитан Снийд почеса замислено брадичката си. Беше огромен мъж с плещи на бик и ръст на гренадир, но отпуснат. Той въздъхна тежко, порови се в една от кутиите върху писалището и извади лист синя хартия.
— Утре ще бъдеш обикновен гражданин, но днес си мой роб. Върви в библиотеката «Белингам», получихме оплакване за откраднати книги.
Младши инспекторът Мартин изпъшка.
— Признавам, че не е романтично — продължи началникът, докато широка усмивка бавно разтягаше устните му. — Клептоманията попада сред праха и отпадъците на детективската работа, но е добра за душата ти. Ще ти припомня, че докато безделничиш с парите, които не си спечелил, няколко хиляди от бедните ти другари ще си трошат краката с подобни глупави разследвания!
Дик — или Ловкия както беше наречен поради някои причини — се питаше, докато вървеше бавно по дългия коридор, дали се радва, или съжалява, че полицейската работа остава зад гърба му и че от утрешния ден можеше да мине покрай най-високопоставения началник, без да го поздрави. Беше «специалист по кражбите», най-умният ловец на крадци, служил в Скотланд Ярд. Снийд често твърдеше, че мислел като крадец, и смяташе, че с това му прави комплимент. Дик наистина притежаваше необходимите качества. Една незабравима вечер, подканен от най-висшия полицейски началник в Лондон, той бе претършувал джобовете на министъра на вътрешните работи, беше му задигнал бележника и личните документи и дори най-опитните специалисти, които го наблюдаваха, не успяха да видят как го е извършил.
Дик Мартин бе дошъл в Скотланд Ярд от Канада, където баща му беше управител на затвор. Старецът не беше добър попечител нито на престъпници, нито на младежи. Дик се разхождаше свободно из затвора и можеше да задигне писалка от нечий джоб, преди още да бе усвоил загадките на алгебрата. Питър дю Боа, осъден на доживотен затвор, го научи да отваря почти всяка ключалка с изкривена фиба за коса. Лу Андревски, чест посетител на Форт Стюарт, бе изработил специална колода малки карти за игра от кориците на свещените книги в затворническата църква, за да научи момчето да крие по три карти във всяка от малките си длани. Ако не беше по природа честен, това обучение можеше лесно да го провали.
— Дики си е наред, няма да му дойдат много тези мошеничества — твърдеше ленивият капитан Мартин, когато ужасените му роднини го укоряваха, че развращавал растящото без майка хлапе. — Момчетата го харесват. Той ще постъпи в полицията, а такова образование струва милиони!
Със стройно тяло, ясен поглед и добро здраве, Дик Мартин щастливо премина изключително напрегнат изпитателен период в службата. Пристигна в Англия с добра характеристика. Поискаха го от Скотланд Ярд и той се отличи с това, че беше единственият член на Отдела за криминални разследвания, назначен, без да премине предварително през изпитателен срок като патрулиращ полицай.