Докато слизаше по каменните стъпала, го настигна третият помощник-началник.
— Здравейте, Мартин! Утре ни напускате? Нямаме късмет! Много жалко, че имате пари. Губим добър работник. Какво ще правите?
Днк се усмихна унило.
— Не зная… започвам да мисля, че съм сгрешил, като напуснах.
«Старецът» кимна.
— Правете всичко друго, само не изнасяйте лекции — рече той — и за бога, не организирайте частна агенция! В Америка детективските бюра вършат чудесни неща, в Англия работата им се ограничава до измислянето на улики за разводи. Един човек днес ме попита дали не мога да му препоръчам… — той внезапно спря в подножието на стълбището и погледна Дик с подновен интерес. — Господи! Мисля си… Познавате ли адвоката Хавелок?
Дик поклати отрицателно глава.
— Доста добър човек. Бюрото му е някъде в Линкълнс Ин Фийлдс. Ще намерите точния адрес в телефонния указател. Обядвахме заедно и той ме попита… — Стареца помълча, като разглеждаше изпитателно младия мъж. — Вие сте подходящият човек… странно, че не се сетих за вас. Помоли ме да му намеря надежден частен детектив, а аз му казах, че подобни неща не съществуват извън страниците на романите.
— Наистина не съществуват, що се отнася до мен — усмихна се Дик. — Последното нещо на света, което искам, е да открия детективско бюро.
— И сте прав, момчето ми — съгласи се началникът. — Не бих ви уважавал, ако го сторехте. Всъщност вие сте най-подходящ за работата — продължи той малко непоследователно. — Ще се срещнете ли с Хавелок? И му кажете, че аз съм ви изпратил. Бих искал да му помогнете, ако можете. Макар да не сме приятели, познавам го добре и той е много приятен човек.
— Каква е работата? — попита младият мъж, като съвсем не беше очарован от подобна възможност.
— Не зная — гласеше отговорът. — Може да е нещо, с което не сте в състояние да се заемете. Но бих искал да се видите, почти му обещах, че ще препоръчам някого. Струва ми се, че е във връзка е негов клиент, който му създава трудности. Ще ви бъда много благодарен, Мартин, ако се срещнете с джентълмена.
Единственото, което Дик Мартин не възнамеряваше да стори, беше да прехвърли детективската си дейност от Скотланд Ярд в областта на частните бюра. Но той беше нещо като протеже на третия заместник и нямаше никаква причина да не се види с адвоката. Така и каза на началника си.
— Добре — отвърна той. — Ще му се обадя следобед и ще го уведомя, че ще отидете при него. Може би ще успеете да му помогнете.
— Надявам се, сър — рече неискрено Дик.
Глава 2
Той се отправи бавно към библиотеката «Белингам», една от институциите в Лондон, позната на малцина избраници. Никакъв роман или том блестящи възпоминания нямаше място по рафтовете на тази библиотека, основана преди стотина години, за да даде възможност на учени и литератори да се консултират с произведения, които можеха да се намерят само в Британския музей. В четирите етажа на сградата дебели томове немска философия, ерудирани и неразбираеми за лаиците книги за научни явления, неизвестни трактати по почти всички безинтересни проблеми бяха наредени една до друга по спокойните полици.
Джон Белингам, основал тази борса на науката през XVIII век, бе предвидил в съответния документ «две интелигентни жени, за предпочитане бедни», да бъдат част от персонала и Дик бе заведен при едната от тях.
В малка стая с висок таван, ухаеща на стара кожа, млада жена попълваше фишове.
— Аз съм от Скотланд Ярд — представи се Дик. — Научих, че някои от вашите книги са били откраднати.
Докато говореше, той оглеждаше претъпканите полици, защото не се интересуваше от жени, интелигентни или глупави, бедни или богати. Единственото, което забеляза у нея, беше, че е облечена в черно и че косата й е златистокестенява, с увиснал над челото бретон. Доста смътно предполагаше, че повечето млади жени имат подобна коса и че такава прическа е популярна.
— Да — отвърна тя спокойно, — една книга беше открадната от това помещение, докато бях на обед. Не беше много ценна, произведение на Хекел на немски: «Обща морфология» — тя отвори едно чекмедже, извади фиша и го постави пред него. Дик прочете написаното, без да получи просветление.
— Кой е бил тук по време на отсъствието ви? — попита той.
— Помощничката ми, казва се Хелдър.
— Влизали ли са читатели в стаята през това време?
— Няколко — гласеше отговорът. — Имам имената им, но повечето са извън всякакво подозрение. Единственият посетител, който не е абонат на библиотеката, е бил италиански лекар, Сталети. Питал е как може да се запише.