Но сега се намираше извън познатия и реален престъпен свят. Само веднъж преди бе попадал в подобно положение, когато трябваше да разследва поредица страхотни злодеяния, потресли Торонто. Тогава за пръв път се бе сблъскал с престъпник любител и се бе объркал. Ако не беше щастливата случайност, човекът, когото издирваше, щеше да остане неразкрит. Всъщност той сам се издаде. Умът на престъпника не е блестящ схващанията му са прости, мирогледът му е тесен и ограничен. Обикновеният престъпник живее зле, едва се прехранва, няма резерви, нито помощ при извършване на престъплението, нито при прикриване на уликите. «Престъпление» е грозна дума — помисли си той, докато вървеше бавно към къщата. Досега, като оставим настрана опитите на неизвестния му нападател не можеше да се предяви обвинение срещу някои конкретен човек. С изключение на Лу Фийни! Бедният Лу той бе принадлежал на действителния свят. Каква ли душевна агония е изживял, когато е работил сред нощния мрак върху онази отвратителна врата.
Беше прогизнал до мозъка на костите, но не го съзнаваше, докато младата жена със смаяно възклицание не обърна внимание на пропитото му с вода сако точно когато се качваше в колата.
— Върнахте ли се да потърсите кои заключи вратата? — попита господин Хавелок отново в обичайното си жизнерадостно настроение.
— Да — отвърна Ловкия, след като запали двигателя. — Но не го намерих. Следи от него, да… но не и самия него.
— Ранен ли е? — попита бързо Сибил.
— Ако е ранен, не е сериозно — обясни Дик предпазливо.
— Иска ми се да бяхте убили това животно — тросна злобно Хавелок. — Брр!
Той беше взел на заем едно палто от иконома и през целия път до града спа, загърнат в него. Настигнаха бурята близо до Ледърхед и минаха през единия и край. Но тримата бяха прекалено заети със собствените си мисли, за да го забележат. Оставиха господин Хавелок у дома му на Сейнт Джонс Уд и Сибил, почувствала се много виновна, задето е въвлякла доста възрастния човек в това неприятно приключение, му се извини.
— Няма нищо, всъщност аз не съм толкова мокър, колкото нашият приятел — отвърна Хавелок добродушно. — И въобще не се безпокоя от онова, което видяхме. Тревожи ме онова, което не видях.
— Което не сте видели? — повтори младата жена.
Хавелок кимна.
— Нашият приятел е открил много повече, отколкото ни каза, и не съм сигурен, че разкритията му са приятни. Но ще говорим за това утре сутрин.
Той забърза към дома си, а Дик насочи колата към Корам Стрийт.
— Няма да ви поканя да влезете, господин Мартин — рече Сибил на раздяла. — Ще ми обещаете ли да се върнете право у дома, да вземете горещ душ и веднага да се преоблечете?
Лесно беше да даде такова обещание, защото душата го болеше за мириса на гореща вода.
Веднага щом излезе от банята и облече сухи дрехи, той се обади на Снийд.
— Съжалявам, че ви събуждам — поде Дик тържествуващо, — но се питам дали бихте дошли да вечеряте с мен. Имам да ви разправям цели три глави.
Снийд изръмжа недоволството си от предложението, но след много уговорки се съгласи, ала обещанието му беше толкова мъгляво, че Дик се изненада, когато се позвъни и той отвори на едрия мъж, който уморена влезе в кабинета и се отпусна в първото удобно кресло.
— Взех разрешение за обиска за тази нощ — рече той. — Ще започнем в десет часа.
— На началника на полицията в Съсекс сте казали единайсет и четвърт — изненада се Дик.
Инспектор Снийд въздъхна.
— Искам да свършим преди местните шерлоковци да дойдат — обясни той. — Освен това може да се намери кой да предупреди Сталети. Знае ли човек? Нямай вяра никому, Дик, особено в нашата професия. Предполагам, че не си се разприказвал за тази история?
Дик се поколеба.
— Ами, разправих нещичко на господин Хавелок и доста повече на госпожица Лансдаун.
Снийд запъшка.
— Хавелок е безопасен, но момичето, о, господи! Никога не се доверявай на жена, синко. Мислех, че това е първият член от кредото на полицая. Тя ще си покани гости на чай и ще им разправи всичко. Познавам жените.
— Вие казали ли сте на някого? — осведоми се Дик. Усмивката на — инспектор Снийд излъчваше високомерие.
— На никого, освен на началника и на жена ми — заяви той непоследователно. — Съпругата е друго нещо. Освен това я боли зъб и не й се иска въобще да си отваря устата. Жена със зъбобол никога не издава поверената й тайна. Включи това в книгата си, кога я напишеш.
Инспекторът беше убеден, че всеки полицай тайно подготвя спомените си — заблуждението му се оправдаваше от наскоро публикуваните в един седмичник поредица статии.
— Какво имаш да ми съобщиш?