— Приятелката на дъщеря ви много ли е богата? — попита той.
Госпожа Лансдаун се изненада.
— Съвсем не, тя работи, за да си изкарва прехраната. Касиерка е в една дрогерия — видя лицето му да се смръщва и бързо попита: — Защо?
— Някаква непозната на библиотекарката жена дошла да вземе Сибил с кола, ролс-ройс.
Госпожа Лансдаун се усмихна.
— Нищо страшно. Джейн Алън не е много богата, но има доста заможни роднини и вероятно е била леля й.
Дик се повъртя четвърт час край къщата и изпуши три цигари, преди да си тръгне пеша към дома, твърде недоволен. Обвини себе си за разяждащата го тревога. Едва ли смяташе младата жена за изпаднала в беда, да, трябваше да признае, че истинската причина за раздразнението му е чисто лична и егоистична.
Тази вечер жилището му се стори някак особено празно. Както му беше станало навик, той мина през всичките стаи, като обърна особено внимание на малкия кухненски балкон. Зад всяка врата беше монтирал алармено устройство — малък триъгълник с камбанка, върхът на триъгълника поставен така до дървото на вратата, че всеки опит да се отвори със сигурност щеше да го събуди. След това премести телефона в спалнята, съблече се бавно и си легна.
Не му се спеше, затова взе книга и се зачете. Задряма, когато часовникът удари един. Беше полузаспал, когато телефонът иззвъня. Дик запали лампата, седна в леглото и вдигна слушалката от нощната масичка.
— Ало!
— Свързвам ви — произнесе мъжки глас. Последва прещракване, мълчание и после:
— Убийство… убиват ме… Ох, господи! Дойдоха… момчетата… убийство!
Полазиха го тръпки по гърба.
— Кой се обажда? — попита бързо той. Отговор не последва.
— Кой сте? Откъде се обаждате?
Пак нямаше отговор. Само дълбок стон, проклятие, писък, който завърши в сподавено хлипане.
— Не ме докосвай, не ме докосвай. Помощ! — трясък, и после нищо. Дик се зае да натиска прекъсвача на апарата и скоро се обади телефонистката.
— Откъде се обаждаха току-що?
— Някъде от Съсекс. Искате ли да открия откъде?
— Да, и по-бързо! Аз съм Мартин от Скотланд Ярд. Ще ме повикате ли?
— Ще ви се обадя след минутка.
Дик веднага скочи от леглото и започна да се облича с трескава бързина. Не беше разпознал гласа, но някакъв инстинкт му подсказваше, че обаждането не е измама, че бе чул истинско убийство. Не смееше да се обади на Снийд, да не би да попречи на повикването, което очакваше.
Завързваше връзките на обувките си, когато се звънна.
— Било е от Саут Уийлд, Съсекс…
Дик изруга. Къщата на Коди! Говореше Коди, сега си спомни гласа.
— Свържете се е най-близкия до Саут Уийлд полицейски участък и им кажете, че съм помолил да изпратят незабавно хора в Уийлд Хаус, къщата на господин Коди. Там е станал нещастен случай. Ще ми направите ли тази услуга?
А, когато телефонистката отговори утвърдително:
— Сега ми дайте Брикстън 9007, спешно е — рече той.
Трябваше да уведоми Снийд, стига да успееше да го събуди от летаргичния му сън. За негова изненада го свързаха почти веднага и се обади гласът на Снийд.
— Играх бридж с няколко откачени от Главното управление — поде той. — Все едно да взимаш пари от деца…
— Слушайте, Снийд — прекъсна го Дик настойчиво. — В дома на Коди става нещо лошо. Той току-що ми се обади — с няколко думи Дпк описа страхотното съобщение, което бе стигнало до него.
— Звучи доста зле — изрече замислено Снийд. — Долу има кола…
— Моята е по-бърза. Ще ви взема. Къде сте?
— Ще бъда под железопътния мост на Бриксът Роуд. Могат да дойдат още двама души — инспектор Елбърт и сержант Стейнс. Те са тук с мен.
Новината беше добра. Инстинктивно разбираше, че при работата, която му предстоеше, ще се нуждае от цялата помощ, която можеше да си осигури.
— Идвам след десет минути.
Дик грабна палтото си и се втурна към вратата. Отвори я с размах и отстъпи изумен. На прага стоеше жена с побеляло лице.
— Госпожа Лансдаун! — възкликна той и сърцето му се сви.
— Сибил не е излязла с Джейн Алън — съобщи тя с тих глас.
— Не се ли е върнала?
Господин Лансдаун поклати отрицателно глава.
— Влезте — покани я Дик и я заведе в столовата. — А сега ми разправете…
Историята на госпожа Лансдаун беше точно каквато можеше да се предположи. Чакала до дванайсет часа, започнала да се безпокои и отишла пеша до пансиона на Джейн Алън. Заварила я в леглото. Не била виждала Сибил, нямали уговорка да се срещат.