В багажника на колата си носеше най-различни инструменти, но крикът свърши работата. Малката щанга, която се опита да вкара между вратата и рамката, се оказа безполезна, ключалката поддаде чак когато използва крика с дългата холна маса, импровизирана за опора.
Щом вратата се отвори, той плъзна поглед към библиотеката, в която Коди го бе приел, закова очи върху писалището, на което продължаваше да свети малката червена лампа, и тутакси видя преобърнатия телефон. Направи две крачки в стаята, последван от Снийд, когато лампите изгаснаха не само в помещението, но и във вестибюла.
— Някой пипал ли е ключовете?
— Не, сър — отвърна детективът отвън.
Дик извади фенерчето, което бе прибрал веднага след като бе открил откъде да светне, и внимателно се приближи до писалището. Като заобиколи голямото канапе, разположено насред стаята, той видя свитата фигура, просната до писалището, и само един поглед му беше достатъчен, за да потвърди опасенията му.
Бъртрам Коди лежеше по гръб с подвити встрани крака. Не беше приятна гледка, защото убиецът бе използвал само изкривения и изцапан с кръв ръжен до трупа. Ръката на Коди продължаваше да стиска телефонната слушалка и явно е говорел в нея, когато е бил нанесен последният фатален удар.
Всички чекмеджета на писалището бяха извадени, изпразнени и очевидно съдържанието им беше отнесено, защото убиецът не бе оставил след себе си дори лист хартия.
Снийд извади от джоба си чифт памучни ръкавици, сложи ги, вдигна внимателно ръжена и го постави върху писалището. Тихо даде указания на един от своите хора, който излезе от библиотеката, явно да се обади по другия телефон, който бяха видели в столовата, защото Дик го чу да разговаря.
— Пратих да повикат фотограф от Скотланд Ярд и местната полиция — обясни Снийд. — Вероятно по ръжена са останали отпечатъци, които ще бъдат много полезни.
В другия край на стаята имаше врата и Дик установи, че е открехната. Водеше в малко помещение, което сигурно се използваше за закуска, защото върху малкия бюфет имаше котлон и скара за препичане на филии. Там единият прозорец беше отворен.
— Да, по телефона ми се е обадил Коди — рече Дик, като подръпна замислено устната си, — а госпожа Коди е довела Сибил Лансдаун тук. Снийд, трябва да я намерим!
Чак му се повдигаше от страх и по-възрастният мъж не можеше да се досети каква агония криеше спокойното му поведение.
— Който е направил това, е някъде наоколо — заключи Снийд. — Лампите не изгаснаха случайно.
В този момент детективът, изпратен да телефонира в Скотланд Ярд, се върна.
— Прерязаха проводниците на телефона, докато говорех — съобщи той.
Последва мълчание.
— Сигурен ли си?
— Напълно, сър. Тъкмо се бях свързал и разговарях с господин Елмър, когато телефонът замлъкна.
За щастие двама от тримата мъже от Скотланд Ярд носеха фенерчета и единият от тях отиде да намери таблото, върна се и съобщи, че няма изгорял бушон.
— Ще проверя горния етаж — рече Дик. — Вие стойте тук, Снийд.
Качи се по стълбите, мина покрай ужасното тяло на площадката и започна да обикаля стаите. Никакви следи от безредие, нито че младата жена е била в къщата. После насочи фенерчето към тъмния килим, видя отново петна и ги проследи. Босоногият явно се бе разхождал нагоре-надолу по коридора и за Дик Мартин беше ясно, че е бил ранен: не се виждаха повече следи от стъпки, ала тук-там бяха поръсени капки кръв, а на бялата стена тъмнееше петно, което почти точно определяше разположението на раната.
Скоро откри вързоп мръсни парцали, несъмнено използвани за превръзка. В миг разбра всичко. Убиецът беше човекът, когото бе ранил в Селфорд Парк, полугодия дивак, нападнал го онази нощ в Галоус Хил. При убийството превръзката се е разместила и раната е започнала отново да кърви.
Проследи дирята до началото, на тясно стълбище, което водеше още нагоре. Намираше се на тавански етаж, явно имаше и друг подстъп, защото от коридора, в който се бе озовал, се влизаше само в три врати.
Първата беше килер, втората не съдържаше нищо по-зловещо от голяма цинкова цистерна. Откритието направи в третата и последната отляво стая. Един панел от вратата, която висеше на една панта, беше счупен, а ключалката строшена на три части. Лъчът на фенерчето систематично обходи цялата стая, Дик видя легло и сърцето му прималя. На пода, почти в краката му, лежеше носна кърпичка, напоена с червено. Вдигна я с разтреперана ръка и видя избродираните инициали С.? Л.? Беше на Сибил!