Дотогава прозорците бяха празни и безжизнени, но няколко крачки по-нататък зърна проблясък светлина и на пръсти се приближи до прозореца, който беше третият от входната врата. Надникна в стая, облицована с дърво от пода до тавана. Свещ гореше върху голяма дъбова маса, основният, всъщност единствената мебел в помещението. Отначало не видя нищо, ала когато някакво движение край широката открита камина привлече погледа й тя едва сдържа избликналия към устните й вик.
Някакъв мъж излизаше от сянката на камината: едър, с лъвска глава и дълга жълта брада, косата му падаше на вълни по раменете. Носеше парцаливи брезентови къси панталони, които едва стигаха до голите му колена, но останалата част от тялото му беше гола. Мускулите играеха под бялата кожа, изпъваха се по ръцете му като огромни въжета. Тя го разглеждаше, но, странно, не се уплаши. Без да знае, че го наблюдават, чудноватото същество се промъкна от скривалището си, взе свещта и я духна. За миг Сибил зърна безизразното лице и широките сини очи, които се взираха, без да виждат, в празното пространство. Стисна кучето за муцуната, за да не издаде присъствието й, обърна се и се върна по пътя, по който беше дошла, докато стигна двора на фермата. Дали да събуди пазача, или да продължи до най-близкото село, като вземе кучето да я пази?
Усети въжето да се натяга в ръката й и със свирепо ръмжене песът се хвърли върху нещо, което тя не можеше да види. После чу шум от стъпки откъм алеята и накрая успя да проговори.
— Кой е? — попита прегракнало. — Не се приближавайте повече.
— Слава на бога! — възкликна някакъв глас и Сибил едва не припадна от облекчение, защото мъжът, който се бе появил от мрака, беше Дик Мартин.
Глава 26
Капитан Снийд сметна, че няма оправдание за някогашния му подчинен да прегръща младата жена, освен ако не беше официално сгоден за нея; защото господин Снийд държеше на благоприличието и макар през живота си десетки пъти да се бе появявал в ролята на спасител, никога не бе сметнал за необходимо да прегърне — наричаше го вулгарно да стисне — или да хване за ръка спасения.
— Не ми разправяйте сега — поде Дик. — Ще ви намерим нещо за ядене. Горкото дете. Сигурно умирате от глад!
— Почакайте!
Ръката му беше хванала дългата стоманена дръжка на звънеца, когато тя я сграбчи.
— Вътре има някой — изрече Сибил бързо и почти неразбираемо. — Някакъв странен мъж. Видях го през прозореца — тя описа несвързано какво бе зърнала, а Дик не издаде загрижеността си.
— Вероятно е скитник — предположи той, когато Сибил свърши. — Беше ли някой от прозорците отворен?
Тя поклати глава. Беше разочарована, че той толкова спокойно прие новината.
— Не, не видях нито един отворен прозорец.
— Може да е приятел на пазача — заключи Дик и дръпна дръжката на звънеца.
Кухото издрънчаване стигна до тях съвсем тихо.
— Който и да спи в къщата, ще го чуе.
Ръката му обгръщаше младата жена. Тя все още трепереше силно и Дик предположи, че е на ръба на срив. Тъкмо да позвъни отново, когато се чуха стъпки в покритото с каменни плочи преддверие и някакъв глас попита:
— Кой е?
— Господин Мартин и госпожица Лансдаун — отвърна Дик, разпознал гласа на пазача.
Издрънчаха вериги, ключ превъртя в ключалката и вратата се отвори. Пазачът беше по риза и панталони, явно бяха го вдигнали от леглото. Той премига като бухал и попита колко е часът.
— Влезте, сър — покани го той. — Да не се е случило нещо лошо?
— Имате ли някакви приятели на гости? — попита Дик веднага щом влезе.
— Аз ли, сър? — изненада се мъжът. — Не — и с несъзнателен хумор продължи: — само жена ми е тук. А нея едва ли бихте я нарекли приятел.
— Имам предвид някакъв мъж.
— Не, сър — отрече пазачът. — Почакайте да светна.
Селфорд Манър се осветяваше от старомодна система карбидни лампи и пазачът завъртя ключа на една горелка, която пусна облаче миризлив газ, преди той да запали пламък, който много ефикасно освети хола.
Детективът веднага се насочи към стаята, в която Сибил бе зърнала непознатия. Но когато запалиха светлините, не видяха и следа от човек с брада. Тъй като нямаше друг изход, освен вратата, заключена и запряна с резе отвън, първата му мисъл беше, че от изтощение младата жена си е въобразила цялата случка. Но огледът на широката камина го накара да си промени мнението. Откри бастун от ясеново дърво с лъснала от употреба дръжка, облегнат на тухлената стена в нишата до камината.