Дик Мартин не се издаде дори с потръпване на лицето, че знае тайната на отсъствието на лорд Селфорд.
— Но не мога да позволя госпожица Лансдаун да остане тук… — поде той.
— Помислих за това и възнамерявам да помоля майка й да дойде. Къщата е достатъчно добре мебелирана и се осмелявам да твърдя, че можем да наемем временно прислуга от селото. Пазачът познава всички наоколо.
Дик погледна към Снийд и по израза на лицето на дебелия човек разбра, че той е съгласен.
— Ще отида в селото да се обадя по телефона — рече той. — И без това бих предпочел да спя тук довечера, отколкото да се връщам в Лондон. Капнал съм от умора.
Не беше учудващо, че Сибил възприе идеята, макар писмото на Селфорд да не оказа никакво влияние върху решението й. Реакцията от изминалата нощ се проявяваше болезнено. Беше крайно изтощена и едва успяваше да стои будна.
Снийд дръпна приятеля си встрани.
— Това ще бъде удобно за нас. Ще поспя няколко часа, а сме и съвсем близо до дома на Коди. Опасявам се, че ще работим целия ден там.
Дик се сепна. Поради загрижеността си за Сибил почти бе забравил ужаса. Накрая се споразумяха Хавелок да отиде с колата си до Лондон да доведе госпожа Лансдаун.
Новината, че дъщеря й е в безопасност, вече й бе съобщена. След като адвокатът потегли, Дик незабавно отиде в селото и й се обади по телефона. Тя изяви желание да дойде веднага, но той я помоли да изчака Хавелок.
Глава 27
Снийд имаше да свърши доста неща, преди да си разреши тъй необходимата почивка. След като закуси набързо, той се срещна с началника на полицията в Съсекс и заедно отидоха с кола до Галоус Хил. Носеха заповед за арестуването на учения, но птичката беше отлетяла. В къщата се разпореждаше някакъв общ работник, нает да върши тежката работа в градината. Той заяви, че не знаел нищо за доктора или за който и да е друг обитател на къщата. Живееше в малка къща на около четиристотин метра от дома на доктора. Според думите му Сталети го събудил рано сутринта, дал му ключ и му наредил да отиде в Галоус Котидж и да стои там, докато той се върне.
Претърсването на къщата не даде нищо ново. Никой не беше спал в леглото на доктора, нямаше никой и в двете легла в малката стая.
— Във всеки случай обвинението твърде трудно ще се докаже — сподели мнението си полицаят от Съсекс, след като излязоха от къщата. — Ако не намерите таблетките у него, едва ли ще можете да го обвините, че дава опасни опиати. А и ще трябва да докажете, че са били опасни. А не просто успокоително средство. Казвате, младата дама е срещнала този мъж при особени обстоятелства и докато е била в силно изнервено състояние.
— Срещнала го е, за да бъдем точни — подметна саркастично Снийд, — в гробница под земята в два часа през нощта, което, признавам, са обстоятелства, способни да накарат някоя млада дама да се чувства леко изнервена.
— В гробницата на Селфорд? Не ми споменахте за това — отвърна обидено полицаят от Съсекс.
Защото между Скотланд Ярд и провинциалната полиция съществува известно търкане, което ще бъде нечестно да се припише на ревност и неточно да се опише като основателно.
До пладне Снийд остана в Уийлд Хаус и разговаря с полицая, повикан от Скотланд Ярд, за да поеме случая.
— Не, няма белези по жената. Умряла е от страх, поне такова е мнението на лекаря — съобщи полицаят. — Другият е бил пребит до смърт. Претърсих овощната градина, просто е осеяна с гилзи от пистолет. Как бихте го обяснили?
Снийд му разказа за стрелбата, която ги бе посрещнала, когато се бяха опитали да преследват неизвестния злосторник.
— Намерихме осемнайсет гилзи, вероятно има още няколко, които засега не сме открили. Можете ли да обясните какво прави там оная стълба, изправена до къщата?
Снийд обясни с няколко думи.
— Аха! — възкликна полицаят. — Странно нещо е този Коди. Вписан е в регистъра.
— Не използвайте тия американски изрази — сопна се Снийд.
Човекът от Скотланд Ярд се захили, защото беше прекарал две години в Ню Йорк и беше допринесъл за разширяването на речника на главната квартира.
— Във всеки случай има го в картотеката. Преди двайсет и пет години е бил осъден за получаване на пари чрез измама под името Бъртрам; организирал е курсове чрез кореспонденция и измамил няколко нещастници с около хиляда фунта под предлог, че ще ги научи как да хипнотизират. Били са заедно с някой си Сталети, но Сталети се измъкнал…
— Сталети ли? — Снийд го погледна със зяпнала уста. — Италианският доктор?
— Точно той — кимна инспектор Уилсън. — Ако си спомняте, нашите хора хванаха Сталети, че правя вивисекции без разрешително, но това беше няколко години по-късно. Тоя Сталети е хитър дявол.