— Между шест и седем сутринта — отвърна Дик и капитан Снийд изръмжа със задоволство.
Дик искаше да види и друга част на къщата, та пазачът му стана водач. Научи, че има поредица от подземия по половината протежение на главния блок. До тях се стигаше през подземна кухня. Една част беше отделена за винарска изба и той установи, че е добре снабдена. Не се осветяваха отникъде и за разлика от много други зимници в тези елизабетински къщи таванът не беше сводест. Големи вертикални дъбови греди поддържаха тежки дървени талпи, почернели от времето.
С изключение на винарския погреб, тази подземна част на Селфорд Манър беше празна. Имаше три големи бирени бъчви, докарани преди няколко дни. Той ги почука една по една и намери повод да изпрати пазача горе. Обонянието на Дик беше изключително и когато подуши, ноздрите му не различиха миризма на бира.
Той се огледа и в един тъмен ъгъл забеляза малка щанга за отваряне на сандъци. Беше съвсем нова. Изкачи се по стълбите, затвори вратата, сложи й резетата, върна се при буретата и отвори едно от тях. Изпаренията бяха задушливи. Дик бръкна с ръка, размърда пръсти сред блестящите бели люспи и се захили. После постави обратно капака и напусна подземието.
Огледът задоволи Дик в много отношения. Излезе през хола, заобиколи сградата, качи се в колата си и я закара до къщичката край портата. Върна се пеша, но не по алеята, а през насажденията, които граничеха с източната част на имението.
Критичният час наближаваше. Усещаше, че атмосферата е наелектризирана и че настъпващата нощ ще разреши по един или друг начин загадката за продължителното отсъствие на лорд Селфорд.
Преди вечерята успя да поговори с младата жена. Разхождаха се по широката поляна пред къщата.
— А да, поспах — каза тя с усмивка. А после внезапно добави: — Господин Мартин, създадох ви страшно много неприятности.
— На мен? — той беше истински изненадан. — Не смятам, че сте ми причинили повече главоболия, от който и да е друг — продължи Дик неубедително. — Наистина изпитах доста опасения, но това е естествено.
Последва кратко мълчание.
— Същите чувства ли изпитвате за всичките си случаи? — попита Сибил, без да го гледа.
— Това не е случай, Сибил — отвърна Дик леко дрезгаво. — Тук имам личен интерес. Вашата безопасност означава за мен повече, отколкото всичко друго на света.
Тя му хвърли бърз поглед.
— А сега в безопасност ли съм? — осведоми се младата жена. — Защо оставаме тук тази нощ?
— Господин Хавелок мисли… — поде той.
— Господин Хавелок е уплашен — прекъсна го тя спокойно. — Убеден е, че които и да са тези хора, той е избран за следващата жертва.
— От кого се страхува? — попита Дик.
— От Сталети — потръпна Сибил.
Дик я изгледа изумен.
— Защо говорите така? Хавелок ли ви го каза?
Тя кимна.
— Мъжете споделят с жените неща, които никога не биха признали на мъже. Знаете ли, че според господин Хавелок лорд Селфорд е изцяло под влиянието на Сталети? И освен това той мисли… но сам ще ви го каже. Знаете ли защо стоим в Селфорд Манър?
— Известно ми е само за съобщението до Хавелок — отвърна Дик.
— Тук сме, защото е крепост… единственото укрепление, което не ще допусне да се доближи онзи ужасен човек. Не зная защо и аз съм включена в поканата. Но господин Хавелок много настоява за това. Не е възможно лорд Селфорд да се интересува от мен.
— Ваш братовчед е — подхвърли Дик многозначително и тя се взря в него.
— Какво значи това?
— Означава — изрече бавно Дик, — и това ми хрумна наскоро, че ако лорд Селфорд умре, вие сте законната му наследница.
Сибил онемя от изненада.
— Сигурно не е така, нали? Господин Хавелок ми намекна, че Селфорд вероятно се е оженил. А пък аз съм доста далечна роднина.
Дик кимна.
— Единствената роднина. И сега разбирате защо са ви заплашвали. Разправихте ми, че Коди ви е предложил да подпишете някакъв документ. Няма съмнение, че той е бил или акт за дарение, или завещание. Коди е забъркан до шия в аферата Селфорд.
— Но къде е младият лорд?
— Не зная — отвърна просто Дик. — Мога само да предполагам и да се опасявам.
Сибил разтвори широко очи.
— Да не искате да кажете, че е… мъртъв? — заекна тя.
— Може и да е. Не съм сигурен. Вероятно щеше да е по-добре да е така.
Господин Хавелок се приближаваше към тях с израз на безпокойство, озадачено смръщил лице.
— Кога очаквате Селфорд — попита Дик.