— В коя стая ще спите? — попита Дик.
— Избрах една от спалните в крилото, част е от апартамента на покойния лорд Селфорд. Най-удобната е, макар да не съм сигурен, че е най-безопасната, защото е доста изолирана. Исках да предложа да поставите един човек в коридора.
— Вече съм го уредил — увери го Снийд, като остави чашата си и млясна от удоволствие. — Това вино е добро. Не мисля, че някога съм вкусвал по-добро.
— Бихте ли изпили още една бутилка? — попита с надежда Хавелок и Снийд се изхили.
— Търсите претекст да отворите друга бутилка, господин Хавелок! — обвини го той. — И аз ще ви го дам!
Под влиянието на втората бутилка адвокатът заприлича повече на себе си.
— Цялата работа все още е същинска бъркотия за мен — призна той. — Какво общо има Коди със Селфорд или пък онзи нещастник италианецът…
— Грък — обади се тихо Снийд. — Твърди, че е италианец, но е от гръцки произход. Установих го. А що се отнася до връзката им, ще ви кажа нещо — той скръсти ръце на масата и се наведе напред. — Спомняте ли си, че сте изпратили лорд Селфорд на училище? — заговори той бавно.
— В частно училище… да. — Хавелок явно беше изненадан от въпроса.
— Помните ли името на учителя?
Хавелок се намръщи.
— Мисля, че да — рече той бавно. — Господин Бъртрам.
— Бил е Бъртрам, но по-късно е взел името Коди — рече Снийд и Хавелок зяпна.
— Коди? — повтори той, без да вярва. — Нима искате да кажете, че Коди и Бъртрам, учителят на Селфорд, са едно и също лице?
Отговори му Дик.
— А сега ми позволете да ви задам един въпрос, господин Хавелок. Когато момчето е било малко, имало ли е бавачка?
— Ами разбира се — отвърна Хавелок.
— Спомняте ли си името й?
Адвокатът отново напрегна паметта си.
— Не съм сигурен, но мисля, че беше Кротър или нещо подобно.
— Колър? — подсети го Дик.
— Да, май така беше — адвокатът се замисли. — Сигурен съм. Името ми е познато. Чувал съм и друг да се нарича така. Разбира се, шофьорът на Коди!
— Тя е била леля на Колър — обясни Дик. — Първо е била медицинска сестра, наета от покойния лорд Селфорд, и се е занимавала с момчето. Не ви ли се струва знаменателно, че Коди се е оженил за тази необразована и недодялана жена?
Настъпи пълна тишина.
— Как го открихте?
— Като прегледахме документите на Коди. Които и да са убили нещастника, са отнесли всичките документи от писалището. Но са пропуснали да претърсят кутията, в която госпожа Коди е държала личните си съкровища. Вероятно са мислили, че не е жена, която да пази кореспонденцията си. Но писмата, които намерихме, не оставят никакво съмнение, че тя е била бавачка на младия лорд и че Коди е бил негов учител. Никога ли не сте срещали Коди?
Хавелок поклати глава.
— Знаете ли също — продължи Дик бавно, — че на два пъти Сталети е бил викан в Селфорд Манър в качеството му на лекар, за да лекува лорд Селфорд от алкохолизъм?
— Вие ме смайвате! — задави се адвокатът. — Лекар на Селфорд беше сър Джон Фентън. Въобще не зная, че е викал местен човек. Кога научихте всичко това?
Дик погледна Снийд, който извади портфейла си, подбра един лист и го подаде на адвоката. Беше документът, който Дик бе намерил в кутията.
— Но по какъв начин всичко това засяга сегашния лорд Селфорд и неговите скитания? — зачуди се Хавелок. — Просто не може да се обясни! Колкото повече информация получавам за случая, толкова по-заплетена ми се вижда цялата афера!
— Лорд Селфорд ще ни каже това утре сутрин — рече Дик рязко и погледна часовника си. — А сега мисля да си, лягаме. Аз съм един много уморен човек.
Снийд с мъка се откъсна от масата и се пльосна в едно дълбоко кресло пред огъня, който бяха запалили в тяхно отсъствие.
— Ето мястото ми и ще трябва да е много як мъжът, който би ме махнал оттук!
Глава 29
Беше десет и половина, когато двамата се качиха в стаите си. След като изпрати Хавелок до апартамента му и чу да се завърта ключът, Дик влезе в своята стая, затвори вратата, заключи я и запали свещ.
Изчака десет минути, после отключи безшумно вратата и излезе в коридора. Детективът на пост го поздрави мълчаливо, докато той извади ключа и заключи отново отвън. После слезе по стълбите в хола, където го чакаше Снийд. Без да продума, Дик махна резетата на стаята, в която Сибил бе видяла странното привидение, и влязоха заедно.
Пазачът беше затворил капаците. Дик отвори един в далечния край на стаята и отдръпна завесата.
— Чакайте в хола, Снийд, и да не сте се изкашляли дори, преди да извикам. Може да се наложи да чакаме, докато съмне, но е напълно възможно мъжът с брадата да се върне.