— Твоят брат? — не повярва на ушите си Дик.
— Моят брат… голямото момче — изплака шофьорът. — Сталети експериментира най-напред с него, преди да вземе другото дете.
Наложи се Дик да използва цялата си сила, за да изведе на безопасно място този човек, полудял от мъка и угризения. Остави го на брега на езерото и се запромъква към долината. Никаква помощ, която би успял да доведе, нямаше да спаси тримата мъже, затиснати под колата, но трябваше да направи опит.
Докато се изкачваше по склона към фермата, чу пронизителния звук на полицейска свирка и почти веднага иззад дърветата се извиси странно червено зарево. Дик хвърли сакото, което носеше на ръка, и се втурна, но още преди да стигне двора, видя червените пламъци да изригват към небето.
Полицейската свирка отново изпищя. И когато зави покрай постройките на фермата, Дик видя…
Селфорд Манър беше обгърнат от пламъци от единия до другия край. От всеки прозорец изскачаха червени и бели огнени езици. Поляната беше осветена, сякаш беше ден.
Господин Хавелок, с палто върху пижамата, тичаше безумно надолу-нагоре.
— Спасете жените! — крещеше той. — Не можете ли да строшите решетките и да ги извадите?
Капитан Снийд стоеше апатично наблизо. Беше повече от равнодушен, проявяваше коравосърдечие. Пушеше голямата си лула с тържествено безразличие.
— Жените, казвам ви! — изкрещя Хавелок, като махаше с ръце към решетките на централната стая, от която вече излитаха пламъци.
Ръката на Дик се стовари върху рамото му.
— Няма защо да се безпокоите, господин Хавелок — рече той спокойно. — Нито госпожа Лансдаун, нито дъщеря й са в къщата.
Адвокатът се обърна и го зяпна.
— Не са в къщата ли? — задави се той.
— Изпратих ги в Лондон още снощи… всъщност, докато претърсвахме долината преди няколко часа — поясни Дик и кимна на колегата си. Снийд извади лулата от устата си, изтърси пепелта и тутакси се превърна в компетентен полицай.
— Артър Елуд Хавелок, арестувам ви по обвинение в убийство и подстрекателство към убийство. Не сте длъжен да говорите, освен ако пожелаете, но всичко, което кажете, ще бъде записано и ще се използва като доказателство.
Хавелок отвори уста, но от нея се изтръгна само груб стон. А когато друг детектив го хвана за ръката, той се строполи в безсъзнание на земята.
Занесоха го в къщичката на портиера и го претърсиха. Около врата му висеше тънка стоманена верижка и на нея беше закачено онова, което Дик очакваше да види — два ключа с особена форма. От чашката бренди господин Хавелок се бе съвзел и беше много възмутен.
— Това е най-чудовищното обвинение, което е било скалъпвано някога — заяви той рязко. — Въобще не мога да разбера какво искате да кажете с подобно долнопробно…
— Не ни е нужно красноречието ви, господин Хавелок — прекъсна го с леден глас Дик. — Ще ви спестя много неприятности, когато ви кажа, че от деня, в който видях една снимка в Кейптаун, знаех, че моята гонитба на лорд Селфорд е фалшива и е организирана от вас, за да се уталожат подозренията. Вероятно някой друг е разпитвал къде се намира Селфорд и сте решили, че ще бъде превъзходно доказателство за вашата добросъвестност, ако изпратите някой истински детектив да го открие. Тогава със съучастието на Коди сте изпратили неговия шофьор Том Колър да бъде примамка за мен. Случайно разбрах, че Колър е вашият пратеник, защото той непредпазливо се е показал на балкона на един хотел в Кейптаун и е бил сниман от фоторепортер. Веднага го познах и от този миг се заех лично да разкрия загадката около съдбата на лорд Селфорд.
Адвокатът преглътна, гласът му трепереше:
— Признавам, че действах много глупаво по отношение на Селфорд. Беше слабоумен и го оставих на грижите на един лекар…
— Дали сте го на Сталети за проклетите му експерименти! — прекъсна го Дик строго. — И за да изпробвате дали методът на Сталети ще постигне успех, сте му предали и друго дете… племенника на госпожа Коди и брат на Том Колър. Точно идвам от него. Познал е брат си онази нощ, когато е защитил Сибил Лансдаун, и като го назовал с прякора му, който използвали като деца събудил в бедната душа спомени за миналото. Само за това престъпление, Хавелок, ще отидете на бесилката! Не заради убийството на Коди, което сте направлявали, не за подпалването на Селфорд Манър — вие сте изпратили трите бурета нафталин, които открих — а за погубването на две човешки души!
Пребледнелият мъж облиза устните си.
— Ще трябва да докажете… — поде той.
И тогава несъзнателно ръката му се вдигна към шията. Когато установи, че верижката я няма, по побелялото му лице рукна пот. На два пъти се опита да каже нещо и отново припадна в ръцете на обграждащите го детективи.