Глава 31
— Седем ключа — подхвърли Дик, докато в ранната утринна светлина вървяха към гробниците. — Един е бил у Коди, друг у Да Силва, градинаря, госпожа Коди е имала ключ, а Хавелок в качеството си на главен конспиратор е притежавал два. Между другото, извадили ли са Сталети от езерото? Шестият е у него и ако не се лъжа, ще намерите седмия да виси около врата на брата на Колър.
Трябваше да чакат един час в гората, докато спасителите свършат работата си. Слънцето изгряваше, когато положиха в дланта на Дик два мокри ключа.
— С тези стават седем — заключи той.
Спуснаха се в гробниците. Вратата на един от малките параклиси беше широко отворена и Дик спря, за да освети с фенерчето си вътре. Насочи светлината към квадратна дупка в ъгъла на мрачното помещение.
— Има подземен проход, който минава през хълма и свършва под камината в бившата детска стая на клетия Селфорд. Вероятно това е единствената част от къщата, която нещастникът помни. Тримата са се крили тук от нощта, през която Сталети е направил последния си опит да отвори гробницата.
— Защо Селфорд е отишъл в стаята? — попита Снийд изненадан.
— Бедното същество е искало да си вземе играчките… това е всичко. Тези две полулуди същества по умствено развитие са деца. Забавляват се и се страхуват като деца… с това Сталети ги е държал под властта си.
Двамата мъже застанаха мълчаливо пред мрачната врата на голямата гробница, докато Дик вкарваше и завърташе ключовете едни след друг. Седмата ключалка щракна и когато я дръпна, тежката врата се отвори бавно.
Той влезе пръв в помещението и се отправи към каменния саркофаг. Внимателно вдигна тежкия капак и го остави на пода. Вътре имаше малка стоманена кутия и той я извади.
Внимателният оглед на килията не даде нищо друго. Те изнесоха кутията на ярката слънчева светлина, заключиха гробницата, минаха покрай димящите руини на Селфорд Манър и стигнаха до къщата на портиера. Хавелок беше отведен в Хоршам, местните полицаи бяха дошли и вече разследваха трагедията при езерото.
Мина известно време, докато отворят стоманената кутия, но накрая капакът беше насилен и Дик извади нещо, което се оказа училищна тетрадка; всичките й страници бяха изписани.
— Това е почеркът на Коди. Явно той е бил писарят — сподели Снийд, когато разгледа тетрадката. — Чети, Мартин.
Дик седна на един стол и поде странната история на вратата със седемте ключалки.
Глава 32
«Това изявление е написано от Хенри Колстоун Бъртрам, обикновено наричан Бъртрам Коди, със знанието, одобрението и съгласието на лицата, чиито подписи са поставени по-долу. Всички ние се споразумяхме това изявление да бъде написано, така че в случай на разкриване никой от гореспоменатите подписали го лица да не може да се смята за по-малко замесен от другите и още, за да не допусне някой от споменатите подписали да стане прокурорски свидетел за сметка на другите…
Грегъри, виконт Селфорд, починал на 14 ноември преди датата, на която бе постигнато настоящото споразумение. Бил човек с изключителен характер и намерението му, както бил споделил с адвоката си господин Артър Хавелок, било цялото му имущество да се превърне в злато и да се постави в гробницата, заета от основателя на рода Селфорд и в която лорд Селфорд също искал да бъде погребан. За да не попаднат парите му у неговия син, преди той да навърши двайсет години, трябвало да се поставят в криптата с неговите тленни останки зад врата със седем ключалки, като по един ключ се даде на всеки от седемте изпълнители на завещанието. Така старата врата със седем ключалки била свалена и нова врата, точно копие на предишната, била поръчана от фирмата Ридзини в Милано. Планът на лорд Селфорд явно не можел да се осъществи поради закона за наследяването, но макар този факт да му е бил разяснен, той настоял на своя замисъл. Споделил плановете си не само с Хавелок, но и с доктор Антонио Сталети, когото харесвал и който бил чест посетител в Селфорд Манър.
Три седмици преди да умре, когато лорд Селфорд бил изпаднал в тежка криза на делириум тременс, той бил посетен от господин Хавелок, който му казал, че е на ръба на банкрут, тъй като е използвал пари на свои клиенти, включително и на лорд Селфорд, и попитал негова светлост дали ще го спаси от съдебно преследване. Въпросната сума не била твърде голяма — 27 000 фунта, но лорд Селфорд не бил човек, който да прости подобно нарушение на доверието.
Той изпаднал в ярост, заплашил Хавелок, че ще го даде под съд, и гневът му бил толкова силен, че получил удар и бил отнесен в безсъзнание в леглото. Доктор Сталети бил повикан веднага и с помощта на Елизабет Колър, бавачката на малкия син на лорда, той се съвзел достатъчно, за да повтори в присъствието на Сталети обвинението срещу Хавелок. Положението се усложнило, тъй като Да Силва, португалският градинар, бил в стаята, повикан да помогне на лекаря да обуздае пациента.