Веднага след това лорд Селфорд изпаднал в колапс, от който не се възстановил, и починал на 14 ноември в присъствието на доктор Сталети, госпожа Колър и Хавелок. Пишещият тези редове се появил в доста по-късен период и навремето не е знаел обстоятелствата, но с настоящето приема, че е еднакво виновен с всички други подписали.
Лорд Селфорд нямал време да промени завещанието си, в което оставял Хавелок за единствен изпълнител. Доктор Сталети (той удостоверява това с подписа си) предложил да не се казва нищо за обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на негова светлост, или за изявлението му преди нея. Господин Хавелок се съгласил с това (както удостоверява с подписа си) и бил съставен план, според който Хавелок трябвало да управлява наследството, като основната част от доходите се разпределя по равно между четиримата знаещи за обвинението на негова светлост. Тогава повикали градинаря Да Силва на съвещанието и получили неговото съгласие, тъй като той бил беден човек и мразел негова светлост — който твърде често използвал бастуна си, щом нещо го ядосвало.
По това време намерението на четиримата съзаклятници било да се обогатят умерено от наследството, докато то бъде управлявано от господин Хавелок, и да оставят на него да оправи нещата, когато настъпи времето да предаде управлението на новия лорд Селфорд. Но младият Селфорд бил крехък физически и със слаб ум. Не след дълго станало ясно, че неочаквана опасност заплашва четиримата. Господин Хавелок изтъкнал, че ако момчето е явно непълноценно, контролната комисия може да бъде уведомена и да назначи друг изпълнител да управлява наследството. Тогава било решено да намерят частно училище, където момчето да не се набива в очи.
Изборът паднал върху пишещия тези редове, който имаше нещастието да е наказан от закона на страната заради получаване на пари под фалшив предлог. Скоро след като излязох от затвора, към мен се обърна господин Хавелок и ми разправи, че е настойник на едно момче със слаб интелект, което е необходимо да се учи в училище без други ученици. Предложена ми беше доста прилична сума и аз с удоволствие приех службата и отговорността.
Доведоха момчето при мен през януари и веднага разбрах, че всеки опит да се вкара образование в главата му предварително е обречен на провал. Многократно се допитвах до господин Хавелок и доктор Сталети, който също имаше неприятности с властите. На едно от тези съвещания докторът изложи своята теория, че ако имал на разположение достатъчно малко дете, той би могъл да разруши неговата самоличност не чрез някаква жестокост, а чрез внушение или своеобразна хипноза. Според теорията на доктор Сталети, ако жизнените сили се потиснат в едно направление, те ще се развият ненормално в друго. Желанието му беше да създаде, както той го наричаше, съвършен човек — силен, послушен, без собствена воля, подчинен на чуждо влияние. Твърдеше, че биолозите в света били склонни да стигнат до подобно заключение и също както пчелите поверяват възпроизводителните си функции на една царица, така щяло да настъпи времето, когато светът щял да бъде населен от немислещи работници, управлявани от подбрани мозъци, специално отгледани и обучени, за да упражняват тази власт. Обеща да унищожи самоличността на младия лорд Селфорд, така че на практика той да престане да съществува като човешко същество, без никаква опасност за живота и сигурността на заговорниците, каквато, би изникнала, ако детето се премахне.
Признавам, аз бях за този план, но господин Хавелок дълго време му се противопоставя, защото, както ни каза, не бил сигурен, че експериментът ще бъде успешен. Доктор Сталети се нагърби в срок от три месеца да докаже своята теория, стига да разполагал с подходящ материал. След като обсъдихме въпроса, госпожа Колър заяви, че тя ще предостави на доктора един от своите двама племенници. Тя нямаше деца, но се грижеше за двете момчета на своя починал брат, който беше оставил малка сума за издръжката им. Детето беше прехвърлено в Галоус Хил Котидж и в края на трите месеца, макар аз да не видях резултатите от експеримента, господин Хавелок ме увери, че бил успешен и че се е съгласил Селфорд да ме напусне.
Вече бях започнал да тегля от приходите на наследството, но като помислих, че положението ми ще стане несигурно, ако отведат момчето и ако нямам действителни доказателства, че другите също знаят за престъпните намерения, аз поисках да се състави юридическо споразумение и то да се положи на място, където ние ще можем да го виждаме всички едновременно, но никой друг няма да има достъп до него. Освен това поисках на подобно място да се държи и едно заявление, в което ние всички признаваме споделената си отговорност. Последва дълго обсъждане. На Сталети му беше все едно, Хавелок беше разтревожен и госпожа Колър предложи плана, който накрая възприехме.