Той се облече необичайно грижливо, оставяше една връзка и избираше друга, два пъти смени обувките си и неведнъж, а пет-шест пъти се връща към тоалетната масичка, за да си послужи внимателно с четката за коса. Накрая, леко разгорещен и притеснен, взе такси, което го свали пред вратата на номер 107 на Корам Стрийт. Изкачи се по стълбите, натисна звънеца и вратата почти веднага беше отворена от Сибил. Облекчението, изписало се върху лицето й, щом го видя, беше голяма награда.
— Благодаря на бога, че сте жив и здрав — каза тя тихо. — Зная, че се е случило нещо страшно. Прочетох само каквото е публикувано в най-ранните издания. Господин Хавелок е арестуван… колко ужасно!
Дик кимна.
— Майка ми я няма — продължи тя и сведе поглед. — Тя мислеше… мислеше… че може би ще дойдете и ще пожелаете… — Сибил не довърши изречението.
— Ще пожелая да се видя с теб насаме? Мисля, че е така, Сибил — призна той тихо. — Знаеш ли, че си много богата жена?
Тя го изгледа недоверчиво.
— Лорд Селфорд е мъртъв. Ти си законната наследница — заяви той кратко и продължи: — Ще бъде ли много различно?
— Какво? — попита тя.
— Искам да кажа — езикът му едва не се върза, — ще те накара ли да мислиш по-различно за мен?
— А как си мисля сега? — осведоми се тя, възвърнала си прежната закачливост.
Той прекара пръсти през добре сресаната си коса.
— Не зная — призна Дик безпомощно. Тогава бе осенен от прекрасна идея. — Желаеш ли да ти кажа какво аз мисля за теб?
Вместо отговор тя го хвана за ръката, отведе го във всекидневната, затвори вратата и внимателно го побутна да седне в едно кресло.
— Много бих искала — прошепна тя и се настани върху страничната облегалка на креслото.
Край