Когато вратата се затвори зад иконома, господин Хавелок стана и се заразхожда неспокойно из стаята. Държеше се отривисто, рязко, почти обидно безцеремонно, подхвърляше фразите обвинително.
— Адвокат съм, вероятно ви е известно името ми, макар никога през живота си да не съм бил в следствен съд. Твърде рядко се появявам в съдебната зала. Работя с компании и имоти и съм пълномощник на пет, шест, а може би и на десетина различни благотворителни дейности. Пълномощник съм в на имота на Селфорд — той наблегна на тези думи, сякаш Дик щеше да разбере особеното им значение. — Пълномощник съм на имота на Селфорд — повтори той — и бих искал да не съм. Старият лорд Селфорд, макар да беше стар само в греховете и пороците, починалият лорд Селфорд ме остави единствен попечител на състоянието и на окаяния си син. Покойният беше твърде неприятен човек с лош характер, полулуд, като повечето Селфордови от поколения насам. Познавате ли имението на рода Селфорд?
— Много странно — усмихна се Дик, — но днес пристъпих до него. До днешния следобед не знаех, че съществува подобно място, нито че има лорд Селфорд, той там ли живее?
— Не — отрече рязко Хавелок, а очите му блестяха свирепо зад очилата. — Бих искал да живееше там, господ ми е свидетел! Той не пребивава никъде. Тоест не остава никъде повече от два-три дни. Изключителен скитник е. На младини баща му беше почти същият. Пиърс, между другото това е фамилното му име и винаги се е наричал така, през последните десет години се скита от град на град, от страна в страна, тегли големи суми от доходите си — може да си го позволи, защото са големи — и се връща в Англия съвсем рядко. Не съм го виждал от четири години — адвокатът изпече всичко това бавно. — Ще ви разправя историята му, господин Мартин, за да разберете по-добре — продължи той. — Когато Селфорд почина, Пиърс беше на шест години. Нямаше майка и колкото и странно да е, никакви близки роднини. Селфорд беше единственото дете, както и съпругата му, така че не виждах чичовци и лели, на които бих могъл да прехвърля отговорността. Момчето беше хилаво, както установих, когато го дадох в първоначално училище на осемгодишна възраст с надеждата да се отърва от малкия нещастник, но не минаваше ден, без той да ми изпраща бележка, с която да ме моли да го взема оттам. Накрая му намерих частен учител и той получи някакво образование. Не чак толкова добро, та да издържи приемните изпити за Кеймбридж, и го изпратих да пътува в чужбина с учителя. Бог ми е свидетел, съжалявам за това! Защото страстта към пътувания завладя душата му и оттогава той непрекъснато е в движение. Преди четири години дойде при мен в Лондон. Беше на път за Америка, където изучаваше икономическите условия. Имаше някаква неясна идея да напише книга — една от заблудите, от които страдат повечето хора, е, че другите се интересуват от техните спомени.
Дик се изчерви виновно, но адвокатът продължи, без да забележи смущението му.
— А сега се безпокоя за младежа. От време на време до мен идват искания за пари и тогава му изпращам телеграфически солидни суми, които, разбира се, той има правото да получава, защото е вече на двайсет и четири години.
— Финансовото му положение… — поде Дик.
— Напълно стабилно, напълно стабилно — заяви внушително Хавелок. — За това въобще не става въпрос. Безпокои ме, че младежът твърде дълго е извън погледа ми. Всичко може да му се е случило, може да е попаднал в най-лоши ръце — той се поколеба и добави: — И ми се струва, че трябва да вляза в контакт с него, не пряко, а чрез трето лице. С други думи, искам следващата седмица да отидете в Америка и без да казвате, че аз съм ви изпратил или че идвате от мое име, да се запознаете с лорд Селфорд — между другото, той пътува под името Джон Пиърс. Движи се много бързо и ще трябва старателно да разучите къде е отишъл, защото не мога да ви обещая, че ще бъда в състояние да ви осведомявам точно за придвижванията му. Разбира се, ако във ваше отсъствие получа телеграма от него, ще ви я препратя. Искам да намерите Пиърс, но при никакви обстоятелства не бива да съобщавате на полицията в Америка, че го следите или че има нещо съмнително в придвижванията му. Просто искам да разбера дали не се е забъркал в някоя нежелателна връзка, дали действа по собствена воля, дали парите, които му пращам, отиват в негова полза. Съобщава ми, че е закупил акции от индустриални предприятия в различни части на света и някои от тях са у мен. Но не мога да отчета голяма част, а на моите запитвания ми отговори, че били депозирани на сигурно място в южноафриканска банкова корпорация. А разбирате, изисквам дискретност от вас, защото не мога да го безпокоя с вниманието на местните власти към неговата личност. В никакъв случай не бих желал да узнае, че аз съм ви изпратил. Е, господин Мартин, привлича ли ви тази идея?