— Вижда ми се нещо като много приятна ваканция — усмихна се Дик. — Колко ще продължи това преследване?
— Не зная, няколко месеца, няколко седмици, зависи от докладите, които ще получавам от вас, ах, да, ще трябва да ми ги изпращате телеграфически. Имам пълна свобода на действие и мога да ви разреша значителни разноски, като в допълнение ще ви платя голям хонорар — той назова сума, която се оказа изненадващо щедра.
— Кога искате да замина?
Адвокатът извади малко тефтерче и явно се справи с календара.
— Днес сме сряда, какво ще кажете да тръгнете следващата сряда с парахода на компанията «Кюнард»? Сега Пиърс е в Бостън, но ми съобщи, че отива в Ню Йорк, където ще отседне в хотел «Комодор». Бостън му е любимото ловно поле — устните му потръпнаха. — Струва ми се, че възнамерява да отдели една глава на Американската война за независимост — рече той сухо — и, естествено, Бостън ще бъде прекрасен център за подобни изследвания.
— Един въпрос — каза Дик, като се надигна да си тръгва. — Имате ли някаква причина да предполагате, че се е забъркал, както казвате, в нежелателна връзка, с други думи, че се е оженил не, за когото е трябвало?
— Никаква друга причина, освен подозрителния ми мозък — усмихна се господин Хавелок. — Ако се сприятелите с него, което, сигурен съм, с известно усилие ще успеете да сторите, ще ми се да го убедите в някои неща. Първо, да се върне в Англия и да заеме мястото си в Камарата на лордовете. Това е съществено. И още, да прекара един сезон в Лондон, защото е крайно време да се ожени, та да престана да го мисля. Имението Селфорд се руши поради липсата на обитатели. Позорно е такава красива стара къща да се оставя на грижите на прислужник и все пак той ще трябва да се върне, за да бъде погребан тук — добави адвокатът с доста черен хумор, а Дик разбра смисъла на забележката му едва осем месеца по-късно.
Задачата беше, ако използваме думите на доктор Сталети, необикновена и чудновата, но не и напълно изключителна. Всъщност първата му мисъл беше за нейната явна простота. Поръчението беше истинска голяма ваканция и част от съжалението му, че напуска Скотланд Ярд, бе заличена от приятната перспектива.
Беше девет часът през влажната октомврийска нощ, когато излезе на Акейша Роуд. Не се виждаше никакво такси и трябваше да извърви близо километър до най-близката стоянка. Когато се прибра, в жилището беше тъмно — за негова изненада Фийни си беше отишъл. Останките от вечерята бяха на масата — той бе казал на прислужницата, че сам ще раздига, — но в единия ъгъл покривката беше заметната и върху очистеното място имаше пет-шест листа хартия и писалка. Явно Лу възнамеряваше да се върне, но макар че Дик Мартин го чака до два часа, грабителят на гробове не се появи. Поради някаква причина Фийни бе променил намеренията си.
В десет и половина на следващата сутрин Дик се отби в библиотеката с книгата. Когато влезе, младата жена вдигна поглед и се изсмя.
— Признавам, че съм добра шега — рече печално Дик. — Ето ви вашата книга. Била е взета от невеж чужденец, който смята, че библиотеките работят както им дойде.
Тя се взря в книгата.
— Наистина ме смаяхте, господин Мартин. Моля, кажете ми как го постигнахте.
— Чиста дедукция — отвърна той весело. — Знаех, че човекът, който я е взел, е чужденец, защото вие ми го съобщихте. Отгатнах адреса му, защото ми го дадохте, и взех книгата чрез сложния процес да я поискам!
— Великолепно! — ахна тя и двамата се засмяха. Нямаше извинение да остава по-дълго, но той успя, както тя доста ясно намекна, да й попречи на работата почти цял час. За щастие редовните посетители на библиотеката «Белингам» не бяха ранобудни, та сутрин обикновено тя биваше сама.
— Следващата седмица заминавам в чужбина за няколко месеца — подметна безгрижно Дик. — Не зная защо ви го разправям, но си помислих, че навярно се интересувате от пътувания в чужбина.
Тя се усмихна на себе си.
— Вие със сигурност сте най-наивният детектив, когото, познавам! Всъщност единственият, когото съм срещала! — добави тя. После, като видя неудобството му, заговори по-благосклонно. — Разбирате ли, господин Мартин, получила съм добро възпитание — макар думите да бяха любезни, иронията й го накара да потръпне, — което означава, че ужасно държа на общоприетите условности. Чудя се дали можете да отгатнете колко мъже срещам за една седмица, които се опитват да ме заинтересуват със семейните си проблеми? Наистина не съм нелюбезна — усмихна се тя, когато той протестира.