— Да си им собственик също помага — ухили се той след малко.
Извърнах поглед и отпих от горчивата бира. След малко попреглътнах това-онова и попитах Майк каквото се очакваше, като се оставих на ежемесечната му лекция по Въздържание.
— Казаха ми да се пробвам да те привлека — подметна той.
— Кога си плавал за последен път?
— Преди месец и половина. С „Корнинг“.
— Дреболийка — изсумтя той. — Кога си плавал сам за последно?
— Оттогава мина доста време.
— Повече от година, нали? Онзи път, когато се навря под винта на „Делфин“?
Обърнах се към него.
— Миналата седмица ходих по реката горе до Англефорд, а там теченията са силни. Още си ме бива.
— Трезвен — добави той.
— Такъв ще съм — рекох. — При такава работа…
Кимна съжалително.
— Точно според изискванията на съюза. Тройно — за извънредни обстоятелства — изрецитира той. — Ела в хангар 16 с екипировката си в петък сутринта, в 5:00 часа. Тръгваме в събота призори.
— И ти ли?
— И аз.
— И как така?
— Пари.
— Икиево гуано!
— Барът не върви толкова добре, а пък мацето има нужда от нови норки.
— Повтарям…
— А пък аз искам да се отърва от мацето и да си възстановя контакта с първичното — чист въздух, гимнастика, изкарване на мангизи…
— Добре де, извинявай, че попитах.
Налях му едно, като се концентрирах върху H2SO4, обаче не се преобразува. Най-накрая го наквасих и тръгнах в нощта — да се поразходя и да пообмисля нещата.
През последните пет години бяха осъществени около дузина сериозни опити за улавяне на ихтиоформа Leviosaurus Levianthus, известна като Ики. Когато Ики бил забелязан за първи път, приложили китоловни техники. Оказвали се или безплодни, или плачевни и били въведени нови процедури. „Десетте квадрата“ беше построен от богат спортист на име Майкъл Джант, който си профука цялото състояние по проекта.
След година в Източния океан той се завърна, за да банкрутира. Карлтън Дейвиц, плейбой и рибар ентусиаст, купи огромната лодка и заварди местата, където Ики си хвърляше хайвера. На деветнайсетия ден клъвна и той загуби нетестувано оборудване за сто и петдесет каймета заедно с една ихтиоформа Levianthus. След дванайсет дни с тройна корда закачи, упои и започна да вади огромния звяр. Обаче онзи се събуди, попиля контролната кула, утрепа шестима и създаде същински ад на пет квадратни блока от „Десетте квадрата“. Карлтън си остана с частична хемиплегия и собствен алгоритъм как се банкрутира. Изчезна в атмосферата над водата, а „Десетте квадрата“ оттогава започна да минава от ръка на ръка с по-малко зрелищни, ала също толкова скъпи резултати.
Най-накрая голямата лодка, построена с една-единствена цел, беше закупена на търг от АИИ за „морски изследвания“. „Лойдс“ пак не искаха да я застраховат и затова единственото морско изследване, което някога е видяла, е, че чат-пат я дават под наем за петдесет стотака на хора, на които много им се ще да раздуват рибарски истории за Левиатан. Бил съм стръв в три такива начинания и на два пъти бях достатъчно близо до Ики, за да мога да му преброя зъбите. Бих искал да си имам един да го показвам на внуците — по лични причини.
Обърнах се с лице към площадката за приземяване и взех решение.
— Маце, ти мен ме искаш за местен колорит. Ще изглеждам добре на страниците и изобщо… Но да ти е ясно: ако някой ти хване Ики, то тоя някой ще съм аз. Обещавам.
Стоях насред празния площад. Мъглявите кули на Линията на живота преплитаха мъглите си.
Преди две — три ери — морски бряг; на места западният склон на Линията на живота се простира на цели шейсет и пет километра навътре. Наклонът му не е кой знае какъв, но успява да се издигне на няколко пъти по неколкостотин метра, докато стигне до планинския район, който ни отделя от Високите планини. Около шест километра и половина навътре в сушата и сто и петдесет метра навътре по-високо от Линията на живота са разположени повечето от повърхностните въздушни шлюзове и частни хангари. В хангар 16 се намира такси по договаряне на Кал — пренос-превоз, от брега до кораба. Не обичам Кал, но него го нямаше там, когато слязох от автобуса и махнах на механика.
Два хопера ровеха бетона, нетърпеливи под летателните ореоли. Онзи, на който работеше Стив, се оригна дълбоко във вареловия си карбуратор и се разтресе в спазъм.
— Коремът ли го боли? — попитах.
— Да бе, газове и изгаряне на сърцето.
Той завинти винтовете, докато звукът, издаван от онова, стана равен, и се обърна към мен.