Започнахме да кръжим и най-накрая механичният флагман ни забеляза и ни махна да кацаме. Кацнахме до люка за екипажа, разтоварих оборудването и скочих на палубата.
— Късмет! — подвикна ми пилотът, докато вратата се затваряше. После затанцува във въздуха, а флагманът щракна напразно.
Метнах багажа на гръб и заслизах надолу.
Когато подписвах с Малвърн, капитанът де факто, бях разбрал, че другите ще пристигнат след цели осем часа. Искаха да дойда сам в дюкяна на Кал, за да го докарат като във филм от XX век.
Първи кадър: писта за приземяване, мрак. Механик бъзика хеликоптер. Спира автобус — забавен кадър. Човек стръв в тежко облекло слиза, оглежда се и закуцуква през площадката. Едър план: той се ухилва. Реплика:
— Мислиш ли, че ще е сега? Че ще го хванем?
Неловкост, мълчание, свиване на рамене. Кажи нещо.
— Разбирам. А защо смяташ, че госпожица Лухарич има подобри шансове от всички? Защото е по-добре екипирана ли? (Усмивка.) Защото сега знаем повече за навиците на това чудовище отпреди? Или заради нейната воля за победа — или заради всичко това?
Отговор:
— Ми зарад сичко.
— Затова ли подписа договор с нея? Защото инстинктът ти подсказва: „Този път ще стане“?
Отговор:
— Тя плаща според определените от съюза такси. Аз тая пущина не мога да я наема сам. Пък искам да съм вътре.
Изтриване. Кажи нещо друго. Екранът потъмнява, докато той се приближава към хопера и прочее.
— „Зеле“ — казах аз или нещо от сорта и тръгнах да се разхождам самичък по „Десетте квадрата“.
Качих се на всички щъркели подред и проверих управлението и подводните видеоочи. После вдигнах главния повдигач.
Малвърн не възрази, че проверявам. Всъщност ме насърчи. И преди бяхме плавали заедно, а по едно време дори си бяхме разменили местата. Така че не се изненадах, когато излязох от асансьора в Долапа на Хопкинс и го намерих там. Следващите десетина минути двамата мълчаливо оглеждахме голямата стая и горещите като реотани сепарета, в които след малко щеше да си бъде жива Арктика.
Най-накрая той плясна по стената.
— Е, ще го пипнем ли?
Поклатих глава.
— Ще ми се, обаче ме съмнява. Пет пари не давам и хич не ми дреме кой ще обере славата за улова, щом и аз съм участвал. Обаче няма да стане. Тая е егоманиачка. Тя ще иска сама да борави със слайдера, а пък не може.
— Ти срещал ли си я изобщо някога?
— Ъхъ.
— Кога?
— Преди четири-пет години.
— Тя тогава е била момиченце. Откъде знаеш сега на какво ще е способна?
— Знам. Вече ще е научила кое къде е до последното копче и до последната лампичка. На теория ще е бетон. Обаче помниш ли? Веднъж бяхме заедно на деснобордовия щъркел, когато Ики изскочи от водата като костенурка?
— Как да забравя?
— Е?
Той потърка брадичката си, наподобяваща шкурка.
— Може би ще успее, Карл. Там вкъщи се е надбягвала с кораби факли и се е гмуркала в мътни води — той погледна към невидимата Ръка. — И е ловувала във Високите планини. Може и да излезе достатъчно луда, за да издърпа и оня ужас в скута си, без да й мигне окото…
— … защото Джон Хопкинс плати скъпо и прескъпо за седемте фигурки по корпуса — добави той. — Това са пари — дори и за Лухарич.
Мушнах се през един люк.
— Може и да си прав, но като се запознах с нея, беше богата вещица.
— И не беше руса — добавих гадно.
Той се прозина.
— Я да си спретнем нещо за закуска.
Точно така и направихме.
Като малък си мислех, че да се родиш обитател на морето, е най-прекрасният избор, който би могла да направи природата за всекиго. Израснах на брега на Тихия океан, а лятото прекарвах в Залива или на Средиземно море. Цели месеци от живота си съм търсел корали, снимал съм обитателите на дълбините и съм си играел на гоненица с делфините. Ловял съм риба навсякъде, където я има, като пренебрегвах факта, че рибите могат да се промъкват там, където аз не го мога. Пораснах и исках да ловя по-големи риби, а пък не познавах нищо живо, по-голямо — като не броим секоята — от Ики. Това едно на ръка…
Пъхнах две кифлички в хартиена кесия и си напълних термоса с кафе. Извиних се, излязох от корабната кухня и се запътих към каютата на слайдера. Беше си точно такава, каквато я помнех. Натиснах няколко копчета и радиовръзката изпращя.