— Те не са тук. Не мога да отговарям заради синовете си.
Сула лекичко помръдна меча, който Митридат още не беше пуснал.
— Но можеш да ги предупредиш. Ако се върнат и подтикнат Гърция към въстание, докато съм жив, ще дойда пак и ще им причиня такава скръб, каквато не са познавали.
Митридат кимна и ръката му пусна острието. Сула прибра меча в ножницата, обърна се и тръгна към коня си, без да поглежда назад.
Всички римляни бавно тръгнаха след него и оставиха Митридат сам, коленичил, обкръжен от смъртта. Той полека се изправи и примижа от болките в многобройните рани. Загледа смаяно как римляните вдигат лагера и изчезват на запад, към морето.
Първите няколко левги Сула мълча. Приятелите му се споглеждаха, но никой не се осмели наруши мрачното мълчание. Най-накрая Падак — хубав млад мъж от Северна Италия — протегна ръка и докосна рамото на Сула. Пълководецът дръпна юздите и го погледна въпросително.
— Защо го остави жив? — попита Падак. — Няма ли отново да се вдигне срещу нас през пролетта?
Сула сви рамене.
— Би могъл, но ако го направи, поне знам, че мога да го победя. Наследникът му може да не прави толкова грешки. Бих могъл да прекарам още половин година, изтребвайки един по един последователите му, които са останали в малките планински лагери, но няма какво да спечелим освен тяхната омраза. Не, истинският враг, истинската битка… — Замълча и погледна към западния хоризонт, сякаш можеше да види вратите на Рим. — Истинската битка предстои — тук пропиляхме вече много време. Сега продължаваме напред. Ще съберем легиона на брега и ще се приготвим за връщане у дома.
Глава 24
Гай се подпря на каменния перваз на прозореца и загледа как слънцето изгрява над града. Чу Корнелия да се размърдва на дългото легло зад него, усмихна се и се обърна да я погледне. Тя още спеше и дългата й златиста коса се спускаше по лицето и раменете.
За миг мислите му се върнаха към Александрия, но не усети болка. Трудно му беше първите месеци, дори с приятели като Дираций, които го разсейваха. Сега можеше да хвърли поглед назад и да се намръщи на мисълта колко е бил наивен и тромав. Но имаше и тъга. Никога вече нямаше да бъде онова невинно момче.
Беше се срещнал с Метела и беше подписал документ, който предаваше собствеността над Александрия на дома на Марий; знаеше, че може да вярва на вуйна си и че тя ще е добра с нея. Беше оставил и пари, за да й бъдат дадени в деня, когато откупи свободата си. Тя щеше да разбере това, когато станеше свободна. Малък подарък в сравнение с онова, което му беше дала тя.
Гай се усмихна, като усети, че пак се възбужда, но знаеше, че трябва да си тръгне, преди къщата да се е събудила. Бащата на Корнелия — Цина, беше влиятелен политик, от онези, които Марий ласкаеше и се опитваше да държи под контрол. Не беше мъж, комуто може да се противоречи. Ако го откриеха в спалнята на любимата му дъщеря, това би означавало смърт, дори за племенника на Марий.
Той я погледна отново, въздъхна и почна да се облича. Струваше си да поеме този риск. Три години по-голяма от него, Корнелия беше още девствена, което го изненада. Беше само негова и това му даваше тихо удовлетворение и малко от предишната радост.
Бяха се срещнали на официално събиране на семействата на сенаторите в чест на новородените близнаци на един от тях. Тържественото събитие беше през деня и в държането на гостите нямаше нищо, което да се сравни с разпуснатото поведение, характерно за пиршествата у Дираций, затова отначало на Гай му доскуча от безкрайните поздравления и речи. После в един тих момент тя беше дошла при него и беше променила всичко. Носеше роба от тъмно злато, почти кафяво, с обеци и нагръдник от същия богат метал. Пожела я още щом я видя и я хареса веднага. Беше интелигентна и самоуверена и го искаше. Това го замайваше. Беше се промъкнал при нея по покривите, чак до прозореца на спалнята й, и сега я гледаше как спи с разрошена коса. Въздъхна.
Сула го нямаше в града вече цяла година, въстанието на гърците ставаше все по-ожесточено и на Гай му беше лесно да забрави, че все някой ден трябва да се плаща. Марий обаче още от първия ден работеше за момента, когато щеше да види знамената на Сула на хоризонта. От месеци градът не преставаше да жужи от оживление и ужас. Повечето жители бяха останали, но доста търговци със семействата си бяха напуснали града, което показваше, че не всички римляни споделят увереността на Марий относно изхода от сблъсъка. На всяка улица имаше затворени магазини и сенатът критикуваше много от вземаните решения, от което Марий се вбесяваше, когато се прибереше — обикновено много след полунощ. Гай не споделяше това напрежение, защото удоволствията на града го разсейваха.