— Ще ми дадеш ли дрехите си? Тази сутрин е прекалено хубава и не ми се ще да те убивам — възрази с усмивка Гай.
Капитанът понечи да отговори, но Гай го нападна. Капитанът обаче с лекота отби меча му — явно беше очаквал подобен удар, а и беше добър боец. Гай бързо разбра, че има пред себе си опитен противник, и започна да следи внимателно всяко негово движение. Пространството беше твърде малко, стълбището се намираше между двамата и всеки момент някой можеше да падне по стълбите.
Всеки търсеше слабото място на противника. Капитанът се учуди на умението на младежа. Беше купил мястото си в гвардията на Цина, след като беше спечелил градския турнир по бой с мечове, и знаеше, че е по-добър от почти всички, но сега атаките му неизменно биваха отбивани с бързина и прецизност. Той обаче не се разтревожи. В най-лошия случай можеше да изчака в отбрана, докато дойде помощ: скоро стражите щяха да претърсят и звънарната. Тази увереност явно се изписа на лицето му, защото Гай, вече преценил силите на противника си, проби защитата му и го прободе в рамото.
Капитанът изсумтя и нападна, но Гай отби удара му, заби меча си в кожения му нагръдник, оттласна го към стената и след това със съкрушителен удар по пръстите изби меча му, който издрънча надолу по стълбите. Обезоръжен, капитанът погледна Гай в очите и зачака удара, който щеше да го довърши.
Гай обаче извъртя меча си в последната секунда, удари го по слепоочието с плоската страна и капитанът се строполи безчувствен на пода. Отдолу вече се чуваха викове и Гай започна да съблича дрехите му с трескави пръсти.
„Винаги си имай план“, го беше посъветвал някога Рений, но освен да вземе дрехите на мъжа, нямаше време да измисли останалата част от плана си за бягство. Облече се може би след цяла вечност, както му се стори. Капитанът взе да се размърдва и Гай отново го удари — този път с дръжката на меча, и кимна одобрително, когато той се отпусна. Надяваше се да не го е убил — човекът просто си вършеше работата. Пое си дълбоко дъх. По стълбите или през прозореца? Спря само за секунда, пъхна меча си в ножницата на капитана, която вече беше препасал, и се спусна по стълбите в къщата.
Като чу вестта от задъхания пратеник, Марий стисна юмруци и попита колкото можеше по-спокойно:
— На колко дни път са зад вас?
— Ако вървят с боен марш, може би три или четири. Бързах, колкото можах, сменях конете, но повечето от хората на Сула вече бяха пристигнали. Изчаках да се уверя, че това е основният корпус, а не само авангардът.
— Добре си направил. Видя ли самия Сула?
— Видях го, но отдалече. Като че ли целият му легион се връща в Рим.
Марий му подхвърли една златна монета и той я хвана във въздуха. После военачалникът се изправи.
— Значи трябва да го посрещнем. Събуди другите разузнавачи. Ще ти приготвя приветствени послания, които да занесеш на Сула.
— Ама… — почна пратеникът изненадано.
— Не задавай въпроси. Нима той не е героят победител, който се връща при нас? Ела пак тук след един час да ти дам писмата.
Без да каже нито дума, мъжът се поклони и излезе.
Капитанът излезе гол от звънарната, стиснал главата си с ръце. От натрапника нямаше и следа, въпреки щателното претърсване, което трая цяла сутрин. Един от войниците си спомни, че мъж, облечен като капитана, влязъл да провери страничната уличка, но не помнеше повече подробности, за да даде добро описание. Към пладне търсенето спря — и пак тогава новините за завръщането на Сула се пръснаха по улиците на Рим. След час един от стражите в къщата забеляза малък увит пакет, подпрян на портата, и го отвори: намери вътре униформата на капитана, ножницата и сандалите. Когато му ги занесоха, капитанът изруга.
Гай беше извикан да се яви пред Марий още същия следобед и се беше приготвил да се защитава. Но Марий като че ли не беше чул нищо за скандала и само му даде знак да седне при центурионите му.
— Без съмнение вече сте чули, че Сула е пристигнал с легиона си и е само на три или четири дни път от града.
Всички кимнаха. Само Гай трябваше да се помъчи да прикрие изненадата си.
— Минаха година и четири месеца от деня, когато Сула тръгна за Гърция. Имах достатъчно време да му подготвя подходящо посрещане.
Някои от мъжете се изкикотиха и Марий се усмихна мрачно.
— Начинанието не е лесно. Вие сте мъже, на които вярвам, и нищо от казаното тук не бива да излезе от тази стая. Не разисквайте тези неща със съпругите или любовниците си и дори с най-верните си приятели. Не се съмнявам, че Сула е оставил в града шпиони, които да наблюдават всеки мой ход. Сигурно знае за нашите приготовления и ще дойде напълно подготвен за това, че Рим се е приготвил за гражданска война.