Думите, които най-после бяха изречени съвсем открито, смразиха сърцата на всички.
— Не мога да разкрия целия си план дори сега, мога да ви кажа само едно нещо. Ако Сула стигне до града жив, а може и да не стане така, ще посрещнем легиона му като нападащ враг и ще ги унищожим пред портите. Имаме запаси от зърно, месо и сол, които ще ни стигнат за много месеци. В момента излизането и влизането в Рим е спряло. Градът се приготвя за схватката.
— А ако той остави легиона си да лагерува и дойде да настоява за правото си на триумф? — попита един мъж, когото Гай не познаваше. — Ще рискуваш ли гнева на сената, за да се обявиш за диктатор?
Марий мълча дълго, после вдигна глава и заговори тихо, почти шепнешком.
— Ако Сула дойде сам, ще наредя да го убият. Сенаторите няма да ме обявят за предател на държавата. Имам подкрепата им за всяко свое действие.
Поне това беше вярно: нямаше влиятелен човек, който би се осмелил да внесе в сената предложение, осъждащо Марий. Положението беше ясно.
— А сега ето заповедите за утре.
Корнелия изчака търпеливо баща й да излее гнева си върху нея, без изобщо да се притесни.
— Не, татко. Няма да караш да го преследват. Той ще бъде мой съпруг и ти ще го приемеш в дома ни, когато дойде време.
Цина почервеня в нов прилив на ярост.
— Най-напред ще го видя да изгние! Влиза като крадец в къщата ми, а ти си седиш тук като парче мрамор и ми казваш, че ще го приема. Няма да стане! Първо ще видя трупа му да се търкаля в краката ми.
Корнелия въздъхна и зачака тирадата да свърши. Затвори ушите си за виковете и започна да брои цветята, които се виждаха от прозореца. Най-накрая усети промяна в тона и върна вниманието си към баща си, който я гледаше със съмнение.
— Обичам го, татко, и той ме обича. Съжалявам, че посрамихме къщата, но женитбата ще измие всичко, въпреки клюките. Ти ми каза, че мога да си избера за мъж, когото искам, нали?
— Бременна ли си?
— Доколкото знам, не съм. Няма да има никакви признаци, когато се оженим, но не искам никаква публичност.
Баща й кимна. Изглеждаше внезапно остарял и смазан. Корнелия стана и сложи ръка на рамото му.
— Няма да съжаляваш.
Цина изсумтя със съмнение.
— Познавам ли тоя крадец на девическа невинност?
Корнелия се усмихна, облекчена от промяната в настроението му.
— Сигурна съм, че го познаваш. Той е племенникът на Марий — Гай Юлий Цезар.
Баща й сви рамене и каза само:
— Чувал съм го.
Глава 26
Корнелий Сула отпиваше студено вино в сянката на палатката си и гледаше към лагера на легиона. Беше последната нощ, която щяха да прекарат далеч от любимия Рим. Леко потръпна от ветреца и може би от предчувствието за предстоящия конфликт. Беше ли подготвен за всички криволици на плановете на Марий, или старата лисица пак щеше да го изненада? На масата пред него лежаха послания с официални приветствия.
Падак пристигна и дръпна юздите на коня си. Животното се изправи на задните си крака и после се закова на място. Сула го изгледа усмихнато. Толкова млад и толкова красив мъж.
— Лагерът е обезопасен — извика Падак, докато влизаше.
Снаряжението му беше лъснато и блестеше, кожата беше мека и тъмна от масло. „Същински млад Херкулес — помисли Сула, докато отговаряше на поздрава му. — Лоялен до смърт като любимо куче“.
— Утре вечер ще влезем в града. Това е последната нощ, която прекарваме на открито като варвари — каза Сула, пренебрегнал реалността на меките легла и фините чаршафи в палатката си.
Сърцето му беше с неговите хора, но лишенията на легионерския живот никога не го бяха привличали особено.
— Ще споделиш ли плановете си, Корнелий? Всички искат да разберат как ще се справиш с Марий.
Падак малко прекаляваше с ентусиазма си и Сула вдигна предупредително ръка.
— Утре, приятелю. Утре е подходящият момент за приготовленията. Тази нощ ще се оттегля рано, след като пийна още малко вино.
— Ще ти трябва ли… компания? — попита тихо Падак.
— Не… Почакай. Прати ми една-две от най-красивите курви. Току-виж съм научил нещо ново.
Падак рязко врътна глава, сякаш го бяха ударили. После яхна коня и се отдалечи. Сула въздъхна и изля чашата си на черната земя. За трети път младежът му се предлагаше и това се превръщаше в проблем. Границата между обожанието и ината у младия Падак беше много тънка. По-добре беше да го прати в някой друг легион, преди да е създал неприятности, които да не могат да се пренебрегнат. Отново въздъхна, отметна кожената завеса и влезе в палатката. Робите бяха запалили лампите, подът беше покрит с килими. Ароматно масло гореше в малка купичка — онази рядка смес, която той обожаваше. Сула си пое дълбоко дъх и изведнъж долови някакво движение отдясно. Сниши се и усети как въздухът помръдва, когато нещо прелетя над него. Отправи мощен ритник в тази посока, събори нападателя, стовари се с цялата си тежест върху гърдите му и хвана ръката, която държеше ножа. Усмихна се, докато гледаше как изражението му се променя от гняв и страх към изненада и отчаяние.