Сула не беше мекушав. Не харесваше глупавите римски изпитания на смелостта, където раните и белезите показваха колко е сръчен човек, но се упражняваше всеки ден и се биеше във всяка битка. Ръцете му бяха като от желязо и не му беше трудно да обърне острието така, че да сочи гърлото на мъжа.
— Колко ти плати Марий? — изсъска Сула.
— Нищо. Ще те убия за удоволствие.
— Любител, личи си по думите и делата! — продължи Сула и притисна ножа още по-близо до гръкляна му. — Стража! Елате при консула си!
След секунди мъжът беше обездвижен, а Сула стана и се изтупа от прахта.
Капитанът на гвардията дотича с няколко души. Беше блед, но успя да отдаде чест както трябва.
— Изглежда, някакъв наемен убиец се е вмъкнал в лагера и в палатката на един римски консул, без никой да го спре — каза тихо Сула, потопи ръце в купата с ароматизирана вода, която стоеше на дъбовата маса, и ги протегна, та един роб да ги изсуши.
Капитанът си пое дълбоко дъх.
— Мъчението ще ни даде имената на неговите господари. Лично ще ръководя разпита. Ще си подам оставката утре сутринта, с твое позволение.
Сула продължи, сякаш капитанът не беше казал нищо:
— Не ми харесва да ме нападат в собствената ми палатка.
Стана, взе камата, без да обръща внимание на отчаяните усилия на притежателя й да се освободи от свъсените войници, които го държаха здраво, и я подаде на изнервения капитан.
— Ти ме остави незащитен. Вземи я. Върви в палатката си и си прережи гърлото. Ще пратя да ми донесат тялото ти след… два часа.
Мъжът кимна сковано и взе камата. Отново отдаде чест, обърна се и излезе от палатката.
Падак постави топлата си длан върху ръката на Сула.
— Ранен ли си?
Сула раздразнено се отърси от ръката му.
— Добре съм. Богове, та той беше сам. Марий явно има много ниско мнение за мене.
— Не знаем дали е бил сам. Ще сложа стражи около палатката ти тази нощ.
Сула поклати глава.
— Не. Нека Марий си мисли, че ме е изплашил. Ще задържа двете курви, които ти казах да ми доведеш, и ще направя така, че поне едната да е будна през нощта. Доведи ги и махни всички други. Мисля, че си спечелих правото на малко развлечение.
Падак отсечено отдаде чест, но Сула видя пълните му устни да се издуват недоволно, докато излизаше. Този младеж решително беше жив риск. Нямаше да се връща заедно с него в Рим. Някакъв инцидент, например падане от великолепния му жребец. Идеално.
Накрая Сула остана сам. Приседна на ниското легло и поглади меката покривка. Отвън се чу тихо женско покашляне и той се усмихна. Двете момичета, които влязоха, бяха чисти, стройни и богато облечени. И двете бяха красиви.
— Прекрасно — въздъхна Сула и потупа леглото до себе си.
Колкото и недостатъци да имаше, Падак притежаваше верен усет за красивите жени, което в тези обстоятелства беше пропиляна дарба.
Марий изгледа намръщено племенника си.
— Не поставям под въпрос решението ти да се жениш. Цина ще е ценен помощник в кариерата ти. И от политическа гледна точка също е добре да се ожениш за дъщеря му. Но се съмнявам дали си избрал най-добрия момент. Легионът на Сула всеки миг ще пристигне пред вратите на града, а ти искаш да тръгна да уреждам женитбата ти?
Един легионер дотича и се опита да отдаде чест с ръце, пълни с документи. Марий му махна да го спре.
— Ти разискваше известни планове с мене, в случай че нещата не тръгнат утре, нали? — попита Гай тихо.
Марий кимна и се обърна към легионера:
— Изчакай навън. Ще те повикам, когато свърша.
Мъжът отново се опита да отдаде чест и излезе. Гай заговори отново:
— Ако нещата се обърнат зле за нас… и трябва да бягам от града, няма да оставя Корнелия, без да съм се оженил за нея.
— Тя не може да тръгне с тебе! — изфуча Марий.
— Не може, но не мога и да я оставя тук, без моето име да я защитава. Може да е бременна.
Никак не му се щеше да признае докъде бяха стигнали отношенията им. Това си беше нещо между тях двамата, но само Марий би могъл да подготви жертвоприношенията и жреците за краткото време, което им оставаше, затова се налагаше да го убеди.