— Разбирам. Баща й знае ли за… това, че сте близки?
Гай кимна.
— Значи имаме късмет, че не се е появил тука на вратата. Добре. Ще подготвя възможно най-кратката церемония. Утре призори?
Гай се усмихна, освободен от напрежението.
— Да, така ще стане — засмя се и Марий. — Богове, Сула още не се е показал на хоризонта и има много време, преди да се опита да ми отнеме Рим. А ти усилено си търсиш белята, както ми се струва. Утре вечер бързането ти може да изглежда смешно, когато понесем главата на Сула, набучена на копие, но както и да е. Върви. Купи подаръци и каквото друго трябва. Кажи да ми пратят сметките.
И потупа Гай по гърба.
— Мини покрай старицата, която прави униформи. Тя ще ти каже къде да намериш всичко за толкова кратко време. Хайде, бягай.
Гай се усмихна и излезе.
Марий веднага извика легионера, разстла скиците и картите на масата и затисна краищата им с оловни тежести. После каза:
— Добре, момче. Повикай центурионите. Искам да чуя всяка нова идея, колкото и да е странна. Какво съм пропуснал? Какво планира Сула?
— Може би си помислил за всичко, пълководецо.
— Никой не може да мисли за всичко; можем само да сме готови за всичко. — И Марий му махна, че може да си върви.
Кабера играеше на зарове с двама легионери. Беше погълнат от играта и Гай едва сдържа нетърпението си, докато старецът най-накрая не хвърли заровете и не изпляска от удоволствие със сбръчканите си ръце. Щом Кабера прибра печалбата си, Гай го вдигна и каза:
— Говорих с Марий. Ще уреди церемонията за утре рано сутринта. Трябва ми помощ, за да се приготвя.
Кабера го изгледа внимателно, напъха печалбата някъде в окъсаната си кафява роба и кимна на войниците. Единият от тях гледаше малко тъжно.
— Нямам търпение да се запозная с това момиче, което така ти е завъртяло главата. Сигурно е много хубава.
— Разбира се. Същинска млада богиня. Чудесни кафяви очи и златиста коса. Не можеш да си я представиш.
— Прав си, не мога. Никога не съм бил млад. Родил съм се сбръчкан старец за изненада на майка ми — отговори съвсем сериозно Кабера и Гай се разсмя.
Беше опиянен от възбуда: заплашителната сянка на Сула беше избутана някъде назад в ума му.
— Марий ми позволи да харча колкото искам, но магазините затварят рано. Нямаме време. Хайде! — Гай задърпа Кабера за ръката и старият лечител се разсмя, радвайки се на ентусиазма му.
Вечерта се спускаше над града. Марий се раздели с центурионите и излезе да огледа още веднъж защитата на стената. Протегна се, докато вървеше, и гръбнакът му изпука — нали цял ден беше стоял наведен над плановете. Един предупредителен глас в ума му му напомняше колко е глупаво да върви из града по тъмно, но той отхвърли тази мисъл със свиване на раменете. Рим никога нямаше да го нарани. Той знаеше, че градът много обича своя верен син.
Сякаш в отговор на мислите си усети как освежителният топъл ветрец обвява лицето му и изсушава потта, която беше избила по него от задухата в казармите. След като се отървеше от Сула, щеше да се погрижи да построи по-големи казарми за римския легион. Около постройките имаше район с бордеи, който можеше да бъде разчистен със сенатска заповед. Видя го във въображението си, представи си как води там чужди вождове и им устройва развлечения в огромните зали. Приятни мечти. Вървеше по стихналите улици и само потракването на сандалите му нарушаваше тишината. Различи силуетите на хората си на фона на звездното небе още преди да стигне до тях. Някои стояха мирно, други вървяха по предписаните им маршрути. Веднага се виждаше, че са нащрек. Добри войници. Кой знае какво ги очакваше през следващото падане на нощта. Отново сви рамене. Беше доволен, че никой не го вижда в тъмното. Сула щеше да дойде и щеше да бъде посрещнат с оръжие. Нямаше защо да се тревожи. Марий си пое дълбоко дъх и забрави всички грижи. Усмихна се весело, когато първият от часовите го спря.
— Добро момче. Дръж копието здраво, то е много добро оръжие в силни ръце. Точно така. Реших да наобиколя тази част от стената. Не мога да чакам повече. А ти?
— И аз, господарю — сериозно каза часовият, — Можеш да минеш.
Марий го тупна по рамото.
— Добре. Но те няма да минат покрай тебе, нали?
— Няма, господарю.
Легионерът го загледа как се отдалечава и се усмихна. Старецът още жадуваше за предизвикателства и бой.
Марий изкачи стълбите към новата стена, която легионът му беше построил около старите порти на Рим. Беше солидна масивна конструкция от тежки припокриващи се блокове, с широка пътека отгоре, където една по-тясна стена защитаваше хората му от стрелците. Марий положи ръка на гладкия камък и се взря в нощта. Ако беше на мястото на Сула, по какъв начин щеше да нападне града?