Гай се изкашля и върна мислите си към настоящия момент. Не беше говорил с Цина още откакто официално беше поискал ръката на Корнелия. Срещата не беше много приятна, макар че заради дъщеря си сенаторът не беше избухнал. Поне беше дал щедра зестра на Корнелия. Беше му предал документите за една голяма градска къща в богат римски квартал. С роби и стражи, също част от дарението, Гай усети как грижите се оттичат от него. Сега Корнелия щеше да е в безопасност, каквото и да се случеше. Той се намръщи. Щеше да се наложи да свикне с новото си име, да отхвърли старото заедно с другите притеснения на младостта. Юлий. Името на баща му. Звучеше добре, макар той да усещаше, че винаги ще е Гай за онези, които беше познавал като момче. Баща му не беше доживял да го види да приема неговото име на възрастен и това го натъжи. Запита се дали вижда отнякъде единствения си син — надяваше се да е така, искаше му се поне за миг да сподели с него гордостта и любовта си.
Обърна се и се усмихна едва-едва на Кабера, който го гледаше с кисело изражение: беше чорлав и сърдит, че са го събудили в такъв безбожен според него час. Той също беше облечен в нова кафява роба, за да почете тържествения случай, а за украса си беше забол една проста калаена брошка с дебелобузеста луна, която стоеше гордо върху метала. Юлий позна, че е работа на Александрия, и се усмихна на Кабера, който в отговор енергично се почеса под мишницата. Но Юлий продължи да се усмихва и след няколко секунди лицето на стареца омекна.
Кабера не можеше да види ясно бъдещето. Винаги беше така, когато и той се окажеше част от нечия съдба. Старецът отново усети раздразнението, че може да предусеща пътеки, които почти никак не могат да повлияят на живота му, но дори и съмненията не можеха да му попречат да се радва на младежкото щастие, което се излъчваше като топла вълна от Юлий.
Във всяка сватба имаше нещо чудесно, дори в такава, толкова бързо уредена. Всички бяха щастливи и поне за момент бъдещите проблеми се забравяха или, най-малкото, се отлагаха.
Юлий чу стъпки по мрамора зад себе си и се обърна. Тубрук се приближаваше към олтара. Управителят на имението изглеждаше както обикновено — силен, загорял и здрав — и Юлий стисна ръката му — ръка като котва в този несигурен свят.
— Изглеждаш малко отнесен. Как си? — попита Тубрук.
— Нервен. Горд. Учудвам се, че са се събрали толкова хора.
Тубрук изгледа с интерес тълпата, после пак се обърна към него и вдигна вежди.
— Повечето римски властници са тук. Баща ти щеше да се гордее с тебе. Аз се гордея. — Спря за миг, не знаеше дали да продължи. — Майка ти искаше да дойде, но беше твърде слаба.
Юлий кимна и Тубрук с любов го тупна по рамото, преди да се върне на мястото си.
— В моето село просто хващахме момичето за косата и го завличаме в колибата — измърмори Кабера на жреца до себе си, той се стресна и като видя това, старецът продължи весело: — Ако това не е достатъчно, даваме на бащата една коза и грабваме и някоя от сестрите й. Така е много по-просто — никакви оскърбени чувства плюс безплатно козе мляко за бащата. Имах стадо от тридесет кози, когато бях млад, но се наложи да дам повечето и не ми останаха достатъчно, за да се издържам. Глупаво решение, но пък няма смисъл да се съжалява, нали?
Жрецът се беше изчервил целият от тези подмятания за варварските обичаи, но Юлий се засмя.
— Ах, ти, стари мошенико! Много ти харесва да вземаш на подбив римските граждани.
— Може би — призна Кабера и с удоволствие си спомни суматохата, която беше предизвикал, когато се беше опитал да предложи последната си коза заради една нощ удоволствие.
Навремето това му изглеждаше разумно, но бащата на момичето беше откачил копието от стената и го беше гонил чак до хълмовете, където му се наложи да се крие три дни и три нощи.
Жрецът изгледа с неудоволствие стария лечител. Самият той беше благородник, но сега, понеже изпълняваше религиозната си роля, носеше бежова тога с качулка, която оставяше открито само лицето му. Юлий беше обяснил, че церемонията трябва да е колкото може по-проста, защото вуйчо му искал да тръгне възможно най-рано. Жрецът беше почесал брадичката си с явно неудоволствие, преди Юлий да пъхне в ръката му една кесия като дар за храма. Дори благородниците имаха сметки и дългове за плащане. Службата щеше да е кратка. След като Корнелия бъдеше доведена и предадена от баща си на младоженеца, щяха да отправят молитви към Юпитер, Марс и Квирин. Бяха платили доста злато на един авгур, за да предскаже богатство и щастие за двамата. След това щяха да си разменят обетите и Юлий щеше да сложи на пръста на Корнелия обикновен златен пръстен. И тя щеше да стане негова съпруга. Той щеше да стане неин съпруг.