Юлий отново се огледа и видя Александрия — стоеше в простите си дрехи, украсени със сребърна брошка. В очите й проблясваха сълзи, но тя му кимна и нещо в него се отпусна.
Някъде отзад се разнесе тиха музика, после полека се усили, изпълвайки сводовете като облаците благовония, които димяха от кадилниците. Юлий затаи дъх и всичко друго беше забравено.
Корнелия идваше висока и стройна, с бежова дреха и тънък златен воал, положила ръка върху ръката на баща си. Косата й беше боядисана в малко по-тъмен цвят, очите й сияеха. На шията й висеше рубин, голям колкото птиче яйце, със златна обковка, подхождаща на златистата й кожа. Изглеждаше красива и крехка. На главата й имаше венец от върбинка и свежи стръкове майоран. Юлий усещаше мириса му, докато тя се приближаваше заедно с баща си. Цина пусна ръката й и остана на една крачка зад нея.
— Предавам Корнелия на твоите грижи, Гай Юлий Цезар — каза той официално.
— Приемам я под моите грижи — каза Юлий и се обърна към нея. Тя му намигна.
Когато коленичиха, той отново долови мириса на цветята. Запита се дали би се влюбил в нея, ако не беше познавал Александрия или ако я беше срещнал, преди да беше отишъл в домовете, където можеше да си купи жена за една нощ и дори за един час. Не беше готов за това, не и тогава, преди една година и може би преди цяла вечност. Молитвите се носеха като тих шепот над главите им и той беше доволен. Очите й бяха нежни като летен здрач.
Останалата част от церемонията премина като в мъгла. Дадоха се прости обети — където отиваш ти, там отивам и аз. Юлий коленичи под ръцете на жреца за момент, който му се стори цяла вечност, а после излязоха навън под слънцето и тълпата започна да ги приветства, и Марий се сбогува с тях, като го тупна силно по гърба.
— Сега си мъж, Юлий. Или тя ще те направи мъж много скоро — каза той високо и му намигна. — Носиш името на баща си. Той щеше да се гордее с тебе.
Юлий му стисна здраво ръката.
— Да дойда ли на стените?
— Мисля, че можем да ти отпуснем два-три часа. Ела в четири следобед. Дотогава Метела вероятно ще е престанала да плаче.
Ухилиха се един на друг като момчета и Юлий остана за миг сам, сам с невестата си сред тълпата благожелатели. Александрия се приближи и той се усмихна, внезапно изненадващо нервен. Тъмната й коса беше вързана с парче тел. Гърлото му се стегна. Толкова много спомени имаше в тези тъмни очи.
— Много красива брошка имаш — каза той.
Тя посегна и я попипа.
— Нямаш представа колко много хора питаха за нея тази сутрин. Дори имам няколко поръчки.
— Занимаваш се с работа в деня на сватбата ми? — възкликна той и тя кимна, без да се притеснява, и каза официално:
— Нека боговете благословят дома ви.
После си тръгна. Той се обърна и видя, че Корнелия го гледа въпросително. Целуна я нежно.
— Много е красива. Коя е? — попита тя и в гласа й се усети лека тревога.
— Александрия. Робиня от къщата на Марий.
— Не се държи като робиня — каза Корнелия.
Юлий се разсмя.
— Да не би да долавям ревност?
Корнелия не се усмихна и той нежно хвана ръцете й.
— Ти си всичко, което искам. Моята прекрасна съпруга. Ела в новия ни дом и ще ти го докажа.
Корнелия се отпусна, когато я целуна, но реши да узнае всичко за робинята с красивата брошка.
В новия дом нямаше нито мебели, нито роби. Двамата бяха сами и гласовете им ехтяха. Леглото беше подарък от Метела, от резбовано тъмно дърво. Имаше дебел дюшек и меки чаршафи.
За момент останаха да се гледат неуверено под тежестта на новото си положение.
— Мисля, че би могла да свалиш тогата ми, съпруго моя — каза Юлий тихо.
— Ще я сваля, съпруже. А ти можеш да разпуснеш косата ми.
И страстта им се върна, и се разгоря, и не спря до следобед.
Навън също ставаше все по-горещо.
Юлий се задъхваше, косата му бе мокра от пот.
— Довечера ще съм уморен — каза той на пресекулки.
Лек облак мина през челото на Корнелия.
— Ще се пазиш, нали?
— Напротив, ще се хвърля във водовъртежа на боя. Може дори лично да започна бой, само и само за да ти направя впечатление.
Пръстите й прокараха линия по гърдите му.
— Можеш да ми направиш впечатление по друг начин.
Той изстена:
— Точно сега не мога. Дай ми малко време.
Очите й блеснаха хитро и тя го загъделичка с деликатните си пръсти.
— Може би съм нетърпелива и не искам да чакам. Мисля, че ще мога да събудя интереса ти.
След няколко мига той отново изстена и замачка чаршафите в юмруци.