— Аврелия?
Гай чу гласа на баща си и погледна пак към майка си — тя лежеше като статуя, вперила очи в някакво далечно видение. Ръката й трепна и изведнъж лицето й се изкриви. Треперенето, започнало от ръката, обхвана цялото й тяло, тя се сгърчи в спазъм, едната й ръка помете съдовете от ниската масичка. Гласът й изригна от гърлото във виелица от пищящи звуци, които накараха момчетата да се стреснат и да скочат.
Юлий се надигна от кушетката, прегърна жена си и заповяда:
— Излезте!
Гай и Марк излязоха навън заедно с робите. Юлий остана в триклиниума, прегърнал гърчещата се Аврелия.
На следващата сутрин Тубрук разтърси рамото на Гай.
— Ставай, момче. Майка ти иска да те види.
Гай изстена — съвсем тихичко, — но Тубрук въпреки това го чу.
— Тя винаги е кротка след… неспокойна нощ.
Гай бавно почна да се облича. Вдигна очи към стария гладиатор.
— Понякога я мразя.
Тубрук въздъхна тихо.
— Иска ми се да я беше познавал, преди да се разболее. Непрекъснато си пееше и къщата винаги беше щастлива. Тя те обича, нали знаеш.
Гай кимна и небрежно приглади косата си.
— Баща ми върна ли се в града? — запита той, макар че знаеше отговора.
Баща му мразеше да се чувства безпомощен.
— Замина още призори — отговори Тубрук.
Без да каже нищо повече, Гай го последва по студените коридори към стаята на майка си.
Тя седеше в леглото, с току-що измито лице, дългата й коса беше сплетена. Беше бледа, но се усмихна, когато видя Гай да влиза, и той също успя да й се усмихне.
— Ела по-близо, Гай. Съжалявам, ако съм те уплашила снощи.
Той я прегърна, но не почувства нищо. Как да каже, че вече не го е страх? Беше виждал това твърде често и всеки път ставаше все по-зле. Част от него знаеше, че положението й ще се влошава още повече, че тя вече го напуска. Но не можеше да мисли за това — по-добре беше да го държи в себе си, да се усмихва, да я прегърне и да се отдалечи незасегнат.
— Какво ще правиш днес? — попита тя, когато го пусна.
— Имаме да вършим разни работи с Марк — отвърна той.
Тя кимна и като че ли забрави за него. Той почака още малко и след като не чу нищо друго, се обърна и излезе.
Когато малкият провал в мислите й изчезна и тя се огледа, стаята беше празна.
Марк го посрещна при вратите; носеше мрежа за птици. Погледна приятеля си в очите и заговори весело.
— Мисля, че днес ще имаме късмет. Ще хванем ястреб… не, два ястреба. Ще ги обучим да седят на раменете ни и да нападат по наша заповед. Светоний ще бяга още щом ни види.
Гай се изкикоти и прогони от ума си мислите за майка си. Баща му вече му липсваше, но денят щеше да е дълъг, а в гората винаги имаше какво да се прави. Той се съмняваше, че идеята на Марк да ловят ястреби ще даде резултат, но беше готов да го последва — чак докато денят не започне да клони към края си и не остане неизвървяна пътека.
Зеленият полумрак почти скриваше от погледите им гарвана, кацнал на един нисък клон. Щом го видя, Марк замръзна и притисна ръка към гърдите на Гай.
— Виж колко е голям! — прошепна той и размота мрежата.
Клекнаха и се запромъкваха към птицата, която ги наблюдаваше с интерес. Беше голяма дори за гарван и когато приближиха, разпери черните си тежки крила, а после лениво подскочи на съседното дърво.
— Ти го заобиколи — прошепна Марк развълнувано.
И направи красноречив жест със завъртане на китката. Гай му се ухили и се шмугна в храсталака. Запълзя в широк кръг, като не изпускаше дървото от поглед и се мъчеше да не троши сухи клончета и да не шумоли в листата.
Но когато стигна от другата страна, видя, че гарванът е прелетял на друго дърво, този път на един килнат дънер, паднал преди много години. Лесно беше да се покатери по лекия му наклон, а и Марк вече беше почнал да се приближава към птицата, като в същото време се опитваше да държи мрежата готова за хвърляне.
Гай се приближи към дънера.
„Защо не отлита?“, помисли той.
Птицата наклони огромната си глава и отново разпери криле. Двете момчета замръзнаха. Гарванът, изглежда, се успокои и Марк се надигна, обкрачил дебелия дънер.
Беше само на една стъпка от птицата, когато помисли, че тя пак ще отлети. Но тя само подскачаше по дънера и клоните и явно не я беше страх от тях. Марк разви мрежата, направена от грубо въже, което обикновено използваха, за да сплитат венци от лук в кухнята. В ръцете на Марк обаче то се беше превърнало в опасен инструмент за лов на птици.
Той затаи дъх, хвърли мрежата и гарванът подхвръкна с негодуващ крясък. Плесна отново с криле и кацна на тънките клончета на една фиданка близо до Гай, който се хвърли върху него, без да мисли. Дръвчето поддаде с внезапен трясък и прикова птицата към земята с клоните и листата си. Докато Гай притискаше дървото, Марк успя да стигне до него и сграбчи тежката птица с две ръце. Вдигна я нагоре триумфално, но гарванът се заблъска, мъчеше се да избяга.