— Помагай! Много е силен — извика Марк и Гай също посегна към дърпащата се птица.
Прониза го внезапна болка. Човката на птицата беше дълга и извита, същинско копие от абанос. Тя го клъвна безмилостно и здраво го стисна с клюн между палеца и показалеца.
— Махни го, ще ми отхапе ръката! — изкрещя Гай.
Болката беше непоносима и двамата изпаднаха в паника. Марк се мъчеше да задържи гарвана, докато Гай се опитваше да откъсне ужасната човка от ръката си.
— Не мога да го махна, Марк.
— Трябва да дръпнеш — изпъхтя Марк, докато се мъчеше да удържи вбесената птица. Лицето му беше зачервено от усилието.
— Не мога, реже като нож! Пусни го.
— Няма да го пусна. Този гарван е наш. Хванахме го, като истински ловци.
Гай изстена от болка.
— По-скоро той ни хвана.
Замърда пръсти в агония и гарванът внезапно отвори човка, готов да клъвне някой. Гай въздъхна облекчено и побърза да се дръпне, превит на две и притиснал ръце към корема си.
— Здравата се бори — ухили се Марк и стисна птицата така, че търсещата човка да не стигне до ръцете му. — Ще го отнесем вкъщи и ще го обучим. Гарваните са интелигентни, така разправят. Ще се научи на разни номера и ще го носим с нас на Марсово поле.
— Трябва му име. Нещо като за боец — отвърна Гай и почна да смуче разкъсаната кожа на ръката си.
— Кой беше оня бог, дето се преобразява на гарван или носи гарван?
— Не знам, някой от гръцките беше, мисля, че Зевс.
— Той е бухал според мене. Някой носеше бухал.
— Не си спомням бог с гарван, обаче Зевс е хубаво име.
Двамата се усмихнаха един на друг и гарванът утихна; въртеше глава, привидно спокоен.
— Значи ще е Зевс.
Тръгнаха към имението. Марк стискаше здраво птицата.
— Трябва да намерим къде да го скрием — каза той. — Майка ти не обича да ловим животни. Помниш ли какво направи, като разбра за лисицата?
Гай сви вежди, загледан в земята.
— До конюшните има един празен кокошарник. Можем да го сложим там. Какво ядат гарваните?
— Месо. Нали кълват труповете по бойните полета… Можем да вземем месо от кухнята и да видим дали ще го яде. Няма да е трудно.
— Ще трябва да му вържем краката, иначе ще отлети — каза замислено Гай.
Тубрук говореше с тримата дърводелци, които трябваше да поправят част от покрива в имението. Забеляза момчетата, когато влязоха в двора, и им махна. Те се спогледаха, зачудени дали могат да избягат, но знаеха, че Тубрук няма да ги остави да стигнат по-далеч от няколко крачки, въпреки че привидно пак се бе разсеял и говореше с работниците.
— Няма да се откажа от Зевс — прошепна прегракнало Марк.
Гай само кимна. Приближиха се към групата мъже.
— Идвам след малко — каза Тубрук на работниците. — Свалете керемидите, докато дойда.
И се обърна към момчетата.
— Какво е това?
— Гарван.
— Сигурно е болен, щом сте го хванали.
— Уловихме го в гората. Проследихме го и го хванахме — каза предизвикателно Марк.
Тубрук се усмихна и посегна да погали дългата човка на птицата. Енергията й като че ли се беше изпарила и тя пъхтеше почти като куче, тъничкият й език се показваше между двете остриета на клюна.
— Горкият — каза Тубрук. — Уплашен е. Какво ще правите с него?
— Казва се Зевс. Ще го обучим, също като ястреб.
Тубрук бавно завъртя глава.
— Не можете да обучите дива птица, момчета. Ястребите ги отглеждат от пиленца опитни хора… и дори тогава си остават диви. Даже най-добрият птичар може да изгуби птица, ако отлети твърде далече. А Зевс е вече голям гарван. Ако го затворите, ще умре.
— Ще го сложим в един от старите кокошарници — настоя Гай. — Там няма нищо. Ще го храним и ще го пускаме да лети вързан.
Тубрук изсумтя възмутено:
— Знаете ли какво прави дива птица, ако я държите в клетка? Не може да понася стени наоколо си. Особено в такова тясно място като кокошарника. Това ще сломи духа му и ден след ден ще скубе перата си, изпаднал в отчаяние. Няма да яде, само ще се наранява, докато не умре. Вашият Зевс ще избере смъртта пред пленничеството. Най-доброто, което можете да направите, е да го пуснете. Не мисля, че сте щели да го хванете, ако не е бил болен. Той може би вече умира, но поне нека да прекара последните си дни в горите, на открито, където му е мястото.