Третият не беше толкова умел като другаря си, но Марк чу викове и разбра, че е време да се оттегли. Това го разсея: сниши се с миг закъснение при едно диво замахване и то засегна веждата му и сряза кожата.
Нанесе удар наляво и заби меча си в сърцето на мъжа през боядисаните в синьо ребра. Докато боецът се строполяваше с гъргорене, Марк чу шляпането на тичащи крака, което помнеше толкова ясно от следобедната схватка пред укреплението. Много късно беше да хукне към въжето, затова се наведе, взе меха с вино от първия труп, извади запушалката и докато нощта около него се изпълваше с мечове и сини сенки, отпи голяма глътка.
Заобиколиха го в кръг — с извадени мечове и очи, които блестяха дори в тъмнината. Марк пусна меха в краката си и вдигна високо меча си. Диваците не помръднаха и той видя как очите им бродят по труповете. Дълги секунди се проточиха в безмълвие. След това един от тях пристъпи напред: едър, плешив и син, с дълъг, леко извит меч.
Дивакът посочи някъде в далечината и махна на Марк. Марк поклати глава и посочи крепостта. Някой подвикна, но рязък сигнал с ръка, даден от мъжа, пресече шума. Боецът пристъпи безстрашно напред, насочил меча си към гърлото на Марк. С другата си ръка отново посочи лагерните огньове и после младия римлянин. Кръгът мълчаливо се свиваше и Марк усещаше близостта на диваците зад себе си.
— Значи ще ме мъчат до смърт на огъня — каза той и посочи огньовете.
Огромният син боец кимна, без да го изпуска от очи. Каза няколко заповедни думи и друг синьокож хвана меча на Марк и полека го измъкна от ръката му.
— А, невъоръжен ще ме измъчват до смърт, това не го разбрах — продължи Марк; насилваше се да говори весело, но знаеше, че диваците не го разбират.
Усмихна се и те също му се усмихнаха.
Оставиха укреплението зад себе си в тъмнината и Марк може би само си въобрази, че е зърнал лицето на Пепис на фона на небето — само за миг, когато погледна назад.
Синьокожите влязоха с небрежна увереност в лагера заедно с пленника си. Марк виждаше, че се подготвят за бой. Оръжията бяха струпани на купчини, а войниците танцуваха и виеха около огньовете — и плюеха в тях нещо, което припламваше в синьо, щом докоснеше пламъците. Кряскаха и се бореха, мнозина мажеха някаква светла кал по ръцете и лицето си — това, предположи Марк, сигурно беше източникът на синята боя.
Бутнаха го на колене до един огън и му натикаха в ръцете груба глинена купа с някакво питие. Очите му се насълзиха от изпаренията, но той я изгълта докрай, като едва не се задави. Питието беше силно и той отказа втора купа — искаше главата му да е ясна. Стражите насядаха около него и явно почнаха да обсъждат дрехите и поведението му. Това му докара още сочене с пръст и кикотене. Марк не им обръщаше внимание — питаше се дали ще има възможност да избяга. Огледа мечовете на най-близките бойци — бяха ги сложили на острата трева близо до себе си. Може би щеше да успее да грабне някой…
Изсвириха рогове и прекъснаха мислите му. Щом всички се обърнаха към източника на звука, Марк хвърли още един поглед към най-близкото оръжие — и видя ръката на боеца да почива върху него. Младежът вдигна глава, погледна мъжа в очите и се изсмя весело. Боецът навъсено поклати глава, но после се усмихна; видяха се кафяви, изгнили зъби.
Рогът беше в ръцете на първия стар синьокож, който Марк виждаше в лагера. Беше доста над петдесетте и за разлика от твърдите мускулести тела на младите бойци, имаше огромен корем, който издуваше дрехата му и се люлееше, докато той размахваше кльощавите си ръце. Сигурно беше вожд, тъй като диваците реагираха веднага на командите, които им извика. Трима бойци пъргаво грабнаха дългите си мечове и кимнаха. Отекна бърз ритъм на малки барабани. Тримата стояха спокойно, докато ритъмът изпълваше нощта, а после се задвижиха по-бързо, отколкото Марк би сметнал, че могат. Мечовете блестяха като утринна светлина, движенията бяха плавни, преливащи едно в друго, съвсем различни от римските ритми, които Марк познаваше.
Виждаше, че боят е неистински, по-скоро танц, отколкото състезание по сила. Мъжете се въртяха и подскачаха, мечовете им дрънчаха, когато се срещаха в горещия нощен въздух.
Марк ги гледаше омаян. Накрая барабаните рязко спряха и мъжете отпуснаха мечовете. Бойците завикаха възторжено и Марк се присъедини към тях без стеснение — и в следващия миг се напрегна, защото старецът тръгна към него.