Мъжът пристъпи по-близо и разтърси рамене. Беше бос, само по панталони, и извънредно атлетичен; движеше се като голяма котка.
Марк извика на вожда:
— Ако го убия, съм свободен, нали?
От тълпата се надигна приветствен ропот и това го накара да се запита колко от тези хора разбират езика му. Старият синьокож кимна усмихнато и даде знак с ръка да започват.
Барабаните отекнаха над глъчката на тълпата и Марк скочи. Противникът му приклекна, стиснал меча с нетрепваща ръка. Допълнителната дължина на острието щеше да му даде предимство. Марк вдигна ръка и отстъпи, за да свали туниката си. Почувства облекчение, щом се освободи от нея в задушаващата горещина, засилвана от близкия огън и потящата се тълпа. Барабанният ритъм стана по-настойчив и Марк съсредоточи погледа си върху гърлото на синьокожия — това обикновено нервираше противниците му. И застина неподвижно, докато той леко полюшваше меча си. Два различни стила.
Противникът му помръдна едва забележимо, но Марк усети атаката и се отмести, така че бронзовият меч профуча покрай него. Не замахна със своя меч — опитваше се да прецени скоростта му.
Вторият удар, плавно продължение на първия, изфуча към лицето му и Марк отчаяно вдигна меча си. Остриетата се плъзнаха едно по друго с оглушителен звън и той усети как по челото му изби пот. Дивакът беше бърз, с плавни движения, с убийствени удари — е, по-скоро само докосвания и финтирания. Марк блокира поредния нисък удар, насочен към корема му, пристъпи и нанесе пробождащ удар към синьото тяло. То обаче не се оказа там, където си мислеше, и той се просна на твърдата земя. Стана бързо — противникът му се бе отдръпнал, за да му позволи да се изправи. Значи нямаше да го убие бързо. Марк му кимна със стиснати зъби. „Не се ядосвай — каза си. — Не се пали. Спомни си думите на Рений. Няма значение какво се случва в боя, стига накрая неприятелят да легне в краката ти“.
Синьокожият пристъпи гъвкаво напред, бронзовото острие проблесна и Марк трябваше да приклекне. Този път не отговори със скок напред под удара и видя, че мъжът е готов да отбие меча му със сечащ удар надолу. „Значи се е бил с римляни!“ Да, синьокожият очевидно познаваше римския начин на бой, може би дори се беше обучавал върху неколцината легионери, които бяха изчезнали през предишните месеци, преди да ги убие.
Това го ядоса. Всичко, на което беше научен, идваше от Рений, войник и гладиатор — подготовка в римски стил. Нямаше друг стил, към който да мине. А този крайка явно беше майстор в изкуството на двубоя.
Бронзовият меч отново изсвистя към него и Марк блокира. Съсредоточи се върху пулсиращото синьо гърло, възприемаше движещите се ръце и жилестите очертания на тялото някак отстрани. Остави един удар да се плъзне покрай него, отстъпи, за да избегне друг, като съвършено прецени разстоянието. И междувременно нападна с мигновен удар, като клъвване на змия, и драсна тънка червена линия по хълбока на противника.
Тълпата смаяно утихна. Синьокожият малко озадачено се дръпна назад с две плъзгащи се стъпки. Намръщи се и Марк разбра, че не е усетил одраскването. Притисна ръка към червената браздулица и после погледна дланта си. Лицето му беше безизразно. Сви рамене и отново размаха бронзовия си меч във феерия от светлини и сенки.
Марк усети ритъма на движенията му и отново започна да разчупва плавността, гладкия ритъм. Принуди синьокожия да отскочи от меча, вдигнат високо и непоклатимо, и после още веднъж — защото подскочи напред и затисна пръстите на краката му с подкованите си сандали.
И пак скочи напред — знаеше, че увереността на противника му е разколебана. Всяка стъпка напред беше придружена от удар, който преминаваше в друг удар, без никакво спиране, точно подражание на стила на синьокожия му противник. Мечът стана продължение на ръката му, трън в ръката му, за който беше достатъчно само да докосне, за да убие. Синьокожият нанесе разсичащ удар, който мина на косъм от гърдите му, и Марк усети изгарящия му поглед. Мъжът беше ядосан, че не може да спечели лесно. Марк блокира следващия му удар и пак скочи върху босите му крака с твърдите си римски сандали.
Синьокожият изрева задавено от болка и се извъртя — и скочи във въздуха като дух, както Марк беше виждал да правят съплеменниците му. Беше като движение от танц и бронзовият меч се извъртя заедно с него, почти невидим, и сряза кожата на Марк през гърдите. Тълпата изрева… но когато мъжът стъпи на краката си, лявата ръка на Марк внезапно се стрелна напред и сграбчи бронзовото острие.
Синьокожият се взря изненадано в очите на противника си и може би чак сега разбра, че тези очи му отвръщат със студен черен поглед. Замръзна под този поглед — и това колебание го уби. Усети как железният меч пронизва гърлото му, усети и бликащата мокрота на кръвта и как силата му изтича. Искаше да дръпне меча си, да пререже тези пръсти, но вече нямаше сила и се строполи бездиханен в краката на Марк.