Метела погледна към града в ниското. Облегна се на мраморната стена и усети хладината й — успокоение в ужасната горещина. Черните пера на задушливия дим висяха във въздуха, разстилаха сива пелена над отчаяния град. Вятърът донасяше викове и писъци — мародерите нямаха и капка милост: убиваха или изнасилваха всички, появили се на пътя им.
Метела се надяваше, че Александрия ще се спаси. Стражите я бяха напуснали още първата сутрин, когато чуха за смъртта на Марий. Тя си мислеше, че има късмет, че не са я убили в леглото й и не са разграбили къщата, но от предателството им все пак я болеше. Нима не се бяха отнасяли към тях почтено? На какво можеше да се разчита в свят, където клетвата отлиташе и с най-лекия ветрец?
Разбира се, тя беше излъгала Александрия. Нямаше начин да напусне града. Ако беше опасно една млада робиня да мине по няколко улици, сто пъти по-опасно беше за една известна матрона да прекара богатството си покрай вълците, които бродеха из Рим и търсеха точно такива възможности. Да, би могла да се преоблече като робиня, дори да пътува с роби. Ако имаше късмет, можеха да оцелеят, макар че според нея беше по-вероятно да ги хванат, да се гаврят с тях и после да ги хвърлят на кучетата. Вече трети ден в Рим нямаше никакви закони и за някои това беше опияняваща свобода. Ако беше по-млада и по-смела, би поела риска. Но твърде дълго беше разчитала Марий да й вдъхва смелост.
Ако той беше до нея, би могла да понесе ехидството на другите матрони, когато обсъждаха бездетството й зад гърба й. Ако беше до нея, би могла да се изправи пред света с безплодната си утроба и въпреки това да се усмихва и да не се поддава на сълзи. Но него го нямаше и тя не можеше да се осмели да излезе сама на улицата и да започне живота си отново като бедна бежанка.
Някой мина тичешком покрай вратите и Метела усети как тръпка я бодва в раменете и я пронизва. Скоро боевете щяха да стигнат и дотук и грабителите и убийците, които се движеха заедно със Сула, щяха да нахлуят в стария градски дом на Марий. Тя знаеше какво се е разиграло през първите два дни — а после пратениците също я бяха изоставили. Хората на Сула бяха нахлули в града: завземаха улица след улица, възползваха се от предимството, което им беше създал Марий. Понеже легионът му се биеше пръснат по градските стени, през по-голямата част от първата нощ войниците не бяха могли да съберат цялата си сила като юмрук срещу Сула, а междувременно той напредваше с хората и с обсадните си машини по улиците, разбиваше барикадите и застилаше пътищата зад себе си с главите на хората на Марий. Говореше се, че подпалили големия храм на Юпитер и пламъците били толкова горещи, че мраморните плочи се напукали, а колоните рухнали с гръм и трясък. Хората казваха, че това било предзнаменование, че боговете не били доволни от Сула, но той все още беше безспорният победител.
След това сведенията бяха секнали, но преди да настъпи вечерта, Метела беше разбрала, че ритмичната победна песен, отекваща из Рим, не излиза от гърлата на Първородните.
Тя вдигна ръце, смъкна дрехата си, прекрачи я и тръгна към къщата. Въздухът хладнееше на голата й кожа и тя отново потръпна, този път от удоволствие. Странно беше да върви гола из беломраморните зали!
Докато вървеше, свали гривните от ръцете си и пръстените от пръстите си и ги остави на една маса. Задържа сватбения пръстен на Марий — беше му се врекла, че никога няма да го сваля. Разпусна косата си и я остави да се стече като вълна по гърба й, тръсна глава, та къдриците да се развият. Влезе боса в банята и усети как парата я обвива в блестяща влага. Вдъхна я и остави топлината да изпълни дробовете й. Басейнът беше дълбок и водата беше затоплена — последната задача на тръгващите си робини и слуги. Тя въздъхна и влезе в чистата вода, оцветена в тъмносиньо от мозаечния под. За секунда затвори очи и прехвърли в ума си годините с Марий. Никога не беше възразявала срещу дългите му отсъствия от Рим и от дома им с легиона. Ако знаеше колко малко време щеше да живее с него, щеше да го придружава навсякъде, но сега не беше моментът за ненужни съжаления. Сълзи се плъзнаха изпод клепачите й без усилие и без да облекчат мъката й.
Спомни си първата му бойна задача и удоволствието му при всяко повишение. Беше славен мъж в младостта си, любовта им беше невероятна и дива. Тя беше невинно момиче, когато мускулестият млад войник й беше предложил брак. Не знаеше нищо за грозната страна на живота, за болката, когато година след година минаваха без деца, които да й донесат радост. Всяка от приятелките й всяка година раждаше по едно дете и понякога направо й призляваше, когато ги погледнеше, просто поради внезапната празнота. Това бяха годините, когато Марий прекарваше все повече и повече време далеч от нея, понеже не можеше да се справи с изблиците й на ярост и с обвиненията й. За известно време се беше надявала, че ще си намери любовница; дори му беше казала, че ще приеме дете от подобна връзка като свое.