Той нежно я беше прегърнал и я беше целунал.
— Няма друга освен тебе, Метела. Ако съдбата ни е отнела тази радост, аз няма да плюя в очите й.
Тогава й се струваше, че хлиповете, които напираха в гърлото й, никога няма да спрат. Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото… беше толкова нежен, че тя пак се разплака. Беше добър съпруг, добър мъж.
Тя посегна към ръба на басейна, без да отваря очи. Пръстите й напипаха тънкия нож, който беше оставила там. Един от неговите ножове, получен след като центурията му беше задържала едно планинско укрепление цяла седмица срещу огромна армия диваци. Стисна острието с палец и показалец и без да гледа, го прокара по китката си. Пое си дълбоко дъх; умът й се вцепени и се изпълни със спокойствие.
Острието режеше, но странното беше, че всъщност не я заболя. Болката остана като нещо далечно, почти незабелязано; пред вътрешния й взор прелитаха отминалите години.
— Марий…
Мислеше, че е изрекла името му на глас, но в стаята цареше тишина. Синята вода беше станала червена.
Корнелия изгледа намръщено баща си.
— Няма да замина. Това е моят дом и е също толкова безопасен, колкото и всяко друго място в града в този момент.
Цина погледна тежките врати, които отделяха къщата му от улицата. Домът, който й беше дал като зестра, беше не особено голям, само с осем стаи. Харесваше го, но би предпочел да е грозен… обаче ограден с висока стена.
— Ако тълпата нахлуе тук или хората на Сула…
Гласът му трепна. Но Корнелия не отстъпваше.
— Имаме стражи, които ще се справят с тълпата. Нищо в Рим не би могло да спре Сула, ако Първородните не могат — отвърна тя.
Гласът й беше спокоен, макар да я измъчваха съмнения. Наистина, домът на баща й беше същинска крепост, но това тук беше нейният дом, нейният и на Юлий. Тук щеше да я търси той, ако оцелееше.
Гласът на баща й се издигна почти до крясък.
— Не си видяла на какво приличат улиците! Зверове, бродещи в търсене на лесна плячка! Не мога да изляза без въоръжената си охрана. Стотици къщи са подпалени или ограбени. Навън е хаос.
Потърка лицето си с ръце и дъщеря му чак сега забеляза, че не се е бръснал.
— Рим ще го преживее, татко. Нима не искаше да се преместиш в провинцията, когато преди година имаше размирици? Ако тогава бях заминала, нямаше да срещна Юлий и нямаше да се омъжа.
— Да бях заминал — изсъска Цина с подивял глас. — Иска ми се да те бях отвел тогава. Нямаше сега да си тук в опасност и…
Тя пристъпи към него и го докосна по бузата.
— Успокой се, татко, успокой се. Само се убиваш с тези притеснения. Този град е виждал много размирици. Всичко ще мине. Аз ще съм в безопасност. А ти трябва да се обръснеш.
В очите му напираха сълзи и тя се озова в смазващата му прегръдка.
— Полека, полека, сега съм в деликатно положение.
Баща й отпусна ръце, погледна я въпросително и попита с прегракнал от вълнение глас:
— Бременна ли си?
Корнелия кимна.
— Хубавото ми момиченце — каза той и я прегърна пак, вече по-внимателно.
— Ще станеш дядо — прошепна тя в ухото му.
— Корнелия, трябва да дойдеш при мен. Моята къща е по-безопасна. Защо да поемаш такъв риск? Ела си у дома.
Да. Тя искаше да му позволи да я отведе на безопасно място, много искаше да е пак малко момиченце, но не можеше. Поклати глава и се усмихна сковано, за да се опита да смекчи отхвърлянето.
— Остави ми още стражи, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, но сега тук е моят дом. Детето ми ще се роди тук и когато Юлий се върне, ще дойде най-напред тук.
— Ами ако е убит?
Корнелия затвори очи. Внезапно я бодна болка и тя усети как под клепачите й парят сълзи.
— Татко, моля те! Юлий ще дойде. Аз… сигурна съм.
— Знае ли за детето?
Корнелия не отвори очи: искаше слабостта да премине. Нямаше да се разплаче, въпреки че част от нея искаше да зарови глава на гърдите на баща си и да му позволи да я отведе оттук.
— Още не.
Цина седна на пейката до басейна в градината. Спомни си разговорите с архитекта, когато подготвяше къщата за дъщеря си. Изглеждаше му толкова отдавна. Въздъхна.
— Ох, момиче! Какво ще кажа на майка ти?
Корнелия седна до него.
— Ще й кажеш, че съм добре, щастлива съм и ще родя след седем месеца. Ще й кажеш, че подготвям дома си за раждането, и тя ще го разбере. Ще пратя хора при вас, когато улиците отново станат мирни, и… кажи й, че имаме достатъчно храна и сме здрави. Много е просто.