Гласът на баща й трепереше леко.
— Юлий да внимава да е добър съпруг и добър баща. Иначе ще заповядам да го нашибат с камшик. Трябваше да го направя още когато чух, че се е катерил по покрива ми заради тебе.
Корнелия изтри очите си с ръка, потисна тревогата си и се насили да се усмихне.
— У тебе няма никаква жестокост, татко, така че не се прави на лош.
Той направи гримаса; заточиха се дълги мигове мълчание.
— Ще изчакам още два дни и ще пратя стражите да те доведат у дома.
Корнелия притисна ръка към рамото му.
— Вече не съм твоя. Юлий е мой съпруг и ще очаква да ме намери тук.
А после вече не можа да сдържи сълзите и захлипа. Цина я прегърна и я притисна към себе си.
Когато хората му тръгнаха да обезопасяват главните улици, които щяха да му дадат достъп до форума и до сърцето на града, Сула се намръщи. След първата кървава схватка битката за Рим се развиваше добре за него, той превземаше зона след зона с бързи брутални схватки и ги задържаше срещу зле организирания си противник. Преди слънцето да се беше издигнало, по-голямата част от долната източна четвъртина на Рим беше под негов контрол — голяма зона, в която можеха да си починат и да се прегрупират. И тогава възникнаха тактическите проблеми. Колкото повече се разрастваха овладените от него райони, толкова по-малко хора му оставаха, за да задържи граничните линии, а Сула знаеше, че винаги има опасност противникът да нападне някой район, където неговите войници са пръснати нарядко.
Предимството на внезапното нападение постепенно отслабваше. Той не преставаше да издава най-различни заповеди и отделенията ту тръгваха, ту спираха. Сула знаеше, че трябва да си осигури база, преди да иска нечия капитулация. След последните думи на Марий бе приел, че има вероятност неговите войници да се бият до последния човек — лоялността им беше легендарна, дори в система, където подобна лоялност се подхранваше и насърчаваше. Трябваше да ги накара да загубят надежда, а нямаше изгледи да го постигне с бавно напредване.
Сега стоеше на открития площад на върха на хълма Целий. Всички улици зад гърба му до Порта Целимонтана бяха негови. Огньовете бяха изгасени и легионът му беше разставен оттук чак до Порта Раудускулана на южния връх на градските стени.
В малкият квадрат имаше стотина от неговите хора, разделени на групи по четирима. Всички бяха доброволци и той беше трогнат от това. Това ли беше почувствал Марий, когато неговите хора бяха изложили живота си на риск заради него?
— Получихте заповедите. Създавайте хаос. Ако сте по-малко, се оттеглете, докато не получите възможност пак да атакувате. Вие сте моят шанс и шансът на легиона. Боговете да ви закрилят.
Всички отдадоха чест като един и той отвърна на поздрава. Най-вероятно повечето от тях щяха да са мъртви след час. Ако беше нощ, щяха да са по-полезни, но под ярката дневна светлина служеха по-скоро да разсеят противника. Загледа как последната четворка се пръсва по страничните улици.
— Увийте тялото на Марий и го сложете на студено — каза Сула на войника, който беше най-близо до него. — Не знам кога ще имаме възможност да го погребем както трябва.
Внезапен облак стрели долетя през две-три пресечки. Сула загледа стрелите с интерес — отбелязваше си къде най-вероятно са стрелците и се надяваше, че малко от неговите четворки ще са там. Стрелите минаваха над главата му като тънки черни линии и удряха камъните на двора, който си беше избрал за временен команден пункт. Един от вестоносците му падна, пронизан от стрела в гърдите, друг изпищя, макар че вероятно не беше засегнат. Сула се намръщи.
— Войнико, вземи този вестоносец, отведи го някъде наблизо и го нашибай с камшик. Римляните не пищят и не припадат, като видят кръв. Искам да не мога да видя живо месо по гърба му, когато го върнеш.
Стражът кимна и вестоносецът позволи да го отведат мълчаливо, уплашен, че ако продума, наказанието му ще се увеличи.
Дотича един центурион, отдаде чест и докладва:
— Районът е безопасен. Да наредя ли бавно придвижване?
Сула се втренчи в него.
— Аз решавам как ще се придвижваме. Свири атака. Нека другите ни настигат, както могат.
— Господарю, ще сме изложени на атаки отстрани — възрази центурионът.
— Ако още веднъж се усъмниш в моя заповед, ще заповядам да те обесят като обикновен престъпник.
Мъжът пребледня, извърна се рязко и хукна да изпълни заповедта.