— Но… — Марк погледна гарвана и млъкна.
— Елате — каза Тубрук. — Да излезем извън стените и да го видим как ще полети.
Момчетата се спогледаха начумерено, но излязоха с него извън имението, качиха се на хълма и спряха там.
— Пуснете го, момчета — каза Тубрук и нещо в гласа му застави двете момчета да го погледнат.
Марк вдигна ръце, разтвори ги и Зевс излетя и запляска с огромните си черни крила, докато набираше височина. Изграчи и след миг литна като малка черна точка над горите. После го видяха да слиза надолу и да се изгубва.
Тубрук обхвана вратлетата на двете момчета със загрубелите си ръце.
— Извършихте благородно дело. Но има и други дела за вършене и понеже не можах да ви намеря, са се понатрупали. Хайде на работа.
Побутна момчетата към имението, погледна за последен път към горите, а после тръгна след тях.
Глава 3
През това лято започна официалното обучение на момчетата. Още от самото начало към тях се отнасяха еднакво — Марк също получаваше обучението, необходимо за управляването на такова голямо имение, и напълно достатъчно за някое по-малко. Освен че продължиха уроците по латински, с които ги занимаваха едва ли не от рождение, им се преподаваха по-известните битки и тактики, както и изкуството да управляват хора и да се справят с пари и задължения. Когато на следващата година Светоний замина да служи в един африкански легион, Гай и Марк започнаха да учат гръцка риторика и изкуството да водят дебати, което щеше да им потрябва, ако по-късно решаха като млади сенатори да действат като обвинители или да защитават някои граждани.
Макар че тристате сенатори се събираха само два пъти в месеца, бащата на Гай прекарваше в Рим все повече време, защото републиката се мъчеше да се справи с новите колонии и бързо растящото богатство и власт. Месеци наред единствените възрастни, които Гай и Марк виждаха, бяха Аврелия и учителите, които идваха в къщата призори и си тръгваха, когато слънцето залезеше зад хълмовете, прибрали по няколко денария в кесиите си. Тубрук също винаги беше край тях — приятел, който не допускаше глупави постъпки. Преди заминаването на Светоний старият гладиатор беше извървял целия път от къщата до съседното имение и беше чакал единадесет часа от зори до здрач, за да бъде приет и да се срещне с най-възрастния син в дома. Не каза на Гай за какво е говорил, но си дойде усмихнат и разроши косата му с голямата си ръка, преди да се върне в конюшнята, за да види новите кобили.
От всички учители Гай и Марк харесваха най-много Вепакс. Той беше млад грък, висок и слаб. Винаги пристигаше в имението пеша и внимателно броеше монетите, преди да си тръгне, пак пеша, към града. Имаха с него по два часа седмично в една малка стая, която бащата на Гай беше отделил за уроците. Тя беше гола, с каменен под и неукрасени стени. При другите учители, които декламираха монотонно стиховете на Омир и латинската граматика, двете момчета се въртяха на дървените пейки или се разсейваха, докато учителят не забележеше и не ги върнеше духом в стаята посредством болезнени удари с тръстикова пръчка. Повечето учители бяха стриктни и понеже момчетата бяха само две, не им беше трудно да въдворяват ред. Един път Марк нарисува със стилото си едно прасе с брадата и лицето на учителя. Той го хвана точно когато се опитваше да го покаже на Гай и Марк трябваше да подложи дланите си под пръчката и да изтърпи три силни удара.
Вепакс не носеше пръчка. Единственото, което мъкнеше със себе си, беше тежка торба, пълна с глинени таблички и фигурки, някои сини, а други червени, представляващи двете страни в битките. В уречения час преместваше пейките в едната страна на стаята и разполагаше фигурките, за да представи някоя известна битка от миналото. След една година в такива занимания първата им задача беше да разпознаят структурата и имената на въпросните военачалници. Знаеха, че Вепакс няма да се ограничи с римските битки; понякога малките фигурки на коне и пешаците представляваха партите, древна Гърция или Картаген. Като знаеха, че учителят им е грък, момчетата караха младия мъж да им показва битките на Александър, развълнувани от легендите и от постиженията му на такава млада възраст. Отначало Вепакс не искаше — струваше му се неудобно така да дава предпочитания на собствената си история, но постепенно им позволи да го убедят и им показваше всички по-големи битки, за които имаше запазени спомени и карти. За гръцките битки Вепакс никога не отваряше книга, нареждаше всички фигурки по памет.