Извлякоха изпадналия в безсъзнание Урс, за да го екзекутират. След малко вратата отново се отвори и други войници въведоха един млад мъж.
— Юлий Цезар — каза хладно Сула. — Заловен в разгара на бунта. Оставете го прав. И му развържете устата, но внимателно.
Погледна младежа и с удоволствие забеляза как той изправи рамене. По лицето му имаше синини, но Сула знаеше, че неговите хора не са го били — не биха искали да си навлекат неудоволствието му. Юлий стоеше пред него, висок и строен, с мускулесто, потъмняло от слънцето тяло. Сините очи гледаха студено от безстрастното му лице и Сула усещаше как силата му се възвръща, как изпълва стаята, докато сякаш останаха само двамата — войниците, палачът, писарят и робинята бяха забравени.
Сула леко отметна назад глава и се усмихна приветливо.
— Метела умря — съжалявам, че трябва да ти го кажа. Отне живота си, преди моите хора да успеят да я спасят. Нея щях да я пусна да си върви, но ти… ти си нещо друго. Знаеше ли, че старецът, когото хванаха с тебе, избяга? Измъкнал се от въжетата и освободил и другия. Много необичайна компания за млад благородник.
Забеляза искрицата интерес на лицето на младежа.
— Да, наредих да ги издирят, но засега неуспешно. Ако моите хора те бяха вързали заедно с тях, смея да твърдя, че сега щеше да си свободен. Съдбата обаче е капризна любовница — това, че си благородник, те оставя тук, докато онези улични отрепки сега са свободни.
Юлий не каза нищо. Не очакваше да живее повече от час след тази среща и разбираше, че нищо, което може да каже, няма да промени нещата. Ако се разбеснееше срещу Сула, това само щеше да го забавлява, а ако започнеше да го моли, само щеше да увеличи жестокостта му. Остана безмълвен, гледаше го втренчено в очите.
— Какво имаме за него, писарю? — обърна се Сула към мъжа с пергамента.
— Племенник на Марий, син на Юлий. Двамата са мъртви. Майката Аврелия е жива, но недееспособна. Притежава малко имение на няколко мили извън града. Големи дългове към частни домове. Съпруг на Корнелия, дъщерята на Цина, оженили са се сутринта преди битката.
— А — прекъсна го Сула, — стигнахме до същината. Цина не е мой приятел, но е твърде предпазлив и не би подкрепил открито Марий. Той е богат и разбирам защо си искал подкрепата му, но със сигурност животът ти струва повече. Ще ти дам съвсем прост избор. Раздели се с Корнелия, закълни ми се във вярност и ще те оставя жив. Ако не, ето ти палача — тъкмо нагрява отново инструментите си. Марий би искал да живееш, младежо. Направи правилния избор.
Юлий вложи в погледа си целия си гняв. Жестоко беше Сула да го кара да се откаже от хората, които обича, преди така или иначе да го екзекутира.
Сякаш прочел мислите му, Сула проговори отново.
— Разведи се с Корнелия и ще живееш. Това ще опозори Цина и ще го отслаби. Ти ще бъдеш освободен. Всички тези хора са свидетели на моята дума като управник на Рим. Какъв е отговорът ти?
Юлий мълчеше. Мразеше този човек. Той беше убил Марий и беше осакатил републиката, която баща му обичаше. Каквото и да беше загубил, отговорът беше ясен и думите трябваше да бъдат изречени.
— Отговорът ми е „не“. Да свършваме.
Сула премига изненадано, после се разсмя.
— Какво странно семейство! Знаеш ли колко много хора умряха точно тук през последните няколко дни? Знаеш ли колко много хора бяха ослепени, кастрирани и разчекнати? А ти отхвърляш милостта ми?
Разсмя се отново и смехът му отекна зловещо под високия таван.
— Ако те пусна, ще се опиташ ли да ме убиеш?
— Ще посветя оставащите ми години на тази цел.
Сула се усмихна, искрено развеселен.
— И аз така си помислих. Ти си безстрашен и си единственият благородник, който отказа да сключи сделка с мене.
Замълча за момент, вдигна ръка, за да даде знак на палача, който стоеше в готовност, после я отпусна.
— Свободен си. Напусни моя град, преди слънцето да залезе. Ако се върнеш, докато аз съм жив, ще заповядам да те убият без съд и право на защита. Срежете му въжетата. Не дръжте вързан един свободен човек.
Изсмя се за миг, после млъкна, когато въжетата паднаха сгърчени в краката на Юлий. Младият мъж разтри китките си; лицето му беше все така безстрастно.
Сула стана от трона си.
— Заведете го при портите и го пуснете. — Погледна Юлий в очите. — Ако някой те пита защо, кажи им, че защото си ми напомнил за самия мене и че може би съм убил достатъчно хора днес. Това е.
— Ами съпругата ми? — извика Юлий, когато стражите отново го сграбчиха за ръцете.