На палубата нямаше нищо, което да не е добре привързано — точно както подобаваше на римски военен кораб. Всичко, което можеше да нарани някого в бурно море, беше добре укрепено. Усещаше миризмите на катран, сол и пот, миризмите на непознат и чужд свят, който не познаваше. Обзе го странна нервност и той почти се засмя на себе си.
На палубата излезе един мъж в пълна униформа на центурион. Изглеждаше здрав и жилест, със сива коса, остригана ниско. Бронята му блестеше с яркия си бронз под слънцето. Изгледа ги внимателно, докато слизаше по дъската на кея, и ги поздрави.
— Здравейте. Аз съм центурион Гадитик — капитан на този кораб на Трети партски легион. Отплаваме с отлива, затова не мога да ви отделя много време, но името на консула Марий все още има голяма тежест. Кажете по каква работа сте дошли и ще видя какво мога да направя.
Направо към въпроса, без заобикалки. Юлий усети, че този мъж му харесва. Бръкна в джоба на туниката си и извади документите, които му беше дал Марий. Гадитик ги взе и счупи печата с палеца си. Зачете бързо, смръщил вежди; от време на време кимаше.
— Писано е, преди Сула да вземе властта? — попита той, без да вдига очи от пергамента.
Юлий усети желание да излъже, но реши, че мъжът го изпитва.
— Да. Вуйчо ми… не очакваше Сула да успее.
Гадитик го огледа преценяващо, после каза:
— Натъжих се, като чух за смъртта му. Беше обичан човек, добър за Рим. Тези документи са подписани от консул и са напълно валидни. Но аз имам право да ти откажа място на кораба, докато не си изясня положението ти пред Корнелий Сула. Ще приема думата ти, ако ми кажеш истината.
— Разбирам — отвърна Юлий.
— Издирват ли те за престъпления?
— Не.
— Бягаш ли от някакъв скандал?
— Не.
Капитанът отново го изгледа втренчено, но Юлий не отмести очи. Гадитик сгъна документите.
— Ще ти позволя да положиш клетва като офицер от най-нисш ранг — тесерарий. Повишението ще дойде бързо, ако покажеш способности; в противен случай ще е бавно или изобщо няма да дойде. Разбра ли?
Юлий кимна. Дните на изтънчен живот в римското общество бяха отминали. Това тук беше стоманата на републиката, която позволяваше на града да се отдава на наслаждения. Щеше да му се наложи да се доказва, този път без покровителството на влиятелен вуйчо.
— А кои са тези двамата? — попита Гадитик и кимна към Тубрук и Кабера.
— Тубрук е управителят на имението ми. Ще се върне там. Старецът е моят… слуга. Бих искал да дойде с мене.
— Доста стар е за гребец, но ще му намерим работа. Никой не яде даром хляба на кораба ми. Всички работят. Всички.
— Разбирам. Той има лечителски умения.
Кабера се поизцъкли, но след кратко колебание се съгласи.
— Е, това ще ни свърши работа. За две години ли ще подпишеш, или за пет? — попита Гадитик.
— Като начало за две — отвърна Юлий с нетрепващ глас.
Марий го беше предупредил да не обвързва целия си живот с войнишката служба, с дълги договори, а да държи вратата отворена, за да има по-богат опит.
— Тогава добре дошъл в Трети партски легион, Юлий Цезар — каза Гадитик делово. — Качи се на борда и намери интенданта, да ти покаже койката. Чакам те след два часа да положиш клетва.
Юлий се обърна към Тубрук. Старият воин протегна ръка и здраво стисна неговата.
— Боговете покровителстват смелите, Юлий — каза усмихнато, после се обърна към Кабера. — Пази го от тежко вино, леки жени и изкусни играчи на зарове. Разбра ли ме?
Кабера усети как бъдещето добива очертания, след като решението най-накрая беше взето, и точицата напрежение в черепа му изчезна почти преди да е разбрал, че я е имало. Усети внезапното обзелата Юлий бодрост и почувства как собственото му настроение също се подобрява. Младите никога не се тревожат за бъдещето и за миналото. Поне не за дълго. И докато двамата се качваха на галерата, кървавите събития в Рим като че ли останаха в някакъв друг свят.
Юлий стъпи на полюляващата се палуба и дълбоко си пое дъх. Един млад войник стоеше наблизо и ги гледаше хитро. Беше висок, с надупчено от шарка и покрито с пъпки лице.
— Така си и помислих, че си ти, плужек такъв — каза той. — Познах Тубрук на кея.
Отначало Юлий не можа да го познае, но после му просветна.
— Светоний? — възкликна той.
Младежът се напери и изръмжа: