— Тесерарий Пранд за тебе!
— Ти също си тесерарий, нали, Юлий? — обади се Кабера.
Юлий погледна Светоний. Нямаше намерение да щади чувствата му.
— Засега — отвърна на Кабера, после се обърна към стария си съсед. — Откога си тесерарий?
— От няколко години — отговори Светоний.
— Е, аз ще се постарая да постигна нещо повече — твърдо каза Юлий. — Ще ми покажеш ли къде да се настаня?
Светоний почервеня от яд и без да каже и дума повече, се обърна и тръгна по палубата.
— Стар приятел, а? — измърмори Кабера, когато двамата тръгнаха след него.
— Не. Всъщност не.
Не каза нищо повече и Кабера не настоя. В морето щеше да има достатъчно време, за да чуе всички подробности.
Юлий въздъхна. Две години от живота му щяха да минат с тези мъже и щеше да е достатъчно трудно и без Светоний да е наблизо, за да му напомня, че го познава още от хлапе. Бойната единица щеше да преплава Средиземно море, за да държи римските територии, да гарантира безопасната морска търговия, може би дори да вземе участие в битки по суша и море. Той сви рамене. Опитът му в града му беше показал, че няма смисъл да се тревожи за бъдещето. То винаги щеше да го изненадва. В края на краищата щеше да стане достатъчно силен да се върне в Рим и да погледне Сула в очите. А после… после щеше да види.
Ако Марк беше до него, щеше да е по-лесно да си разчисти сметките и да отмъсти за смъртта на Марий.
Глава 35
Марк търпеливо чакаше префектът да го приеме. За да убие времето преди срещата, на която щеше да се определи бъдещето му, отново прочете писмото на Гай. Беше пътувало много месеци, предавано от ръка на ръка от легионерите, които отиваха към Илирия. Накрая беше включено в пакет заповеди за Четвърти македонски легион и му беше предадено.
Смъртта на Марий беше ужасен удар. Колко му се искаше да може да му покаже, че вярата му в него има сериозни основания. Искаше му се да му се отблагодари — но сега вече не беше възможно. Макар че никога не се беше срещал със Сула, Марк се питаше дали консулът ще е опасност за него и за Гай… всъщност вече Юлий.
Беше се усмихнал при вестта за женитбата и се беше намръщил на кратките редове за Александрия — отгатна много повече от това, което Юлий разкриваше. Корнелия беше небесно създание, ако се съдеше по писаното от Юлий. Това всъщност беше единствената добра новина в цялото писмо.
Тежката врата към кабинета се отвори и прекъсна мислите му. Един легионер излезе отвътре и му отдаде чест. Марк стана и отвърна на поздрава.
— Префектът те вика — каза войникът.
Марк кимна, влезе в стаята и застана мирно на определените три стъпки от дъбовата маса на префекта, на която нямаше нищо друго освен кана вино, мастилница и няколко листа пергамент.
Рений също беше там, застанал в ъгъла с чаша вино. И Леонид — центурионът на Бронзовия юмрук. Карак, префектът на лагера, даде знак на Марк да седне и той сковано се намести на един тежък стол.
— Отпусни се де, това не ти е военен съд — измърмори Карак и погледна документите на бюрото си.
Марк се опита да разчупи неудобната си поза.
— Твоите две години изтичат след седмица, както без съмнение не си забравил — каза Каран.
— Не съм — отвърна Марк.
— До момента се проявяваш много добре. Командир на контуберний, успешни акции срещу местните племена. Победител в турнира на Бронзовия юмрук миналия месец. Чух, че хората те уважават, въпреки че си млад, и смятат, че си надежден в криза — някои биха казали особено в криза. Началниците ти смятат, че и във всекидневните задачи се справяш много добре, но се открояваш най-вече в битки или трудни моменти. Това е ценна черта за млад офицер. Може би е за твое добро, че Рим разширява владенията си. Ще има много работа за тебе, където и да пожелаеш да отидеш.
Марк кимна предпазливо. Карак кимна към Леонид и продължи:
— Твоят центурион се изказа ласкаво за тебе и за начина, по който си пресякъл кражбите на онова момче… Пепис. Отначало имаше съмнение дали ще можеш да си намериш място сред войниците, но ти винаги беше почтен и лоялен към Четвърти македонски легион. Накратко, момче, бих искал да подпишеш нов договор с повишение в петдесетник. По-голяма заплата и по-добро положение, повече свободно време. Какво ще кажеш?
— Мога ли да говоря свободно? — попита Марк. Сърцето му тупкаше неспокойно.
Карак сви вежди.
— Разбира се.
— Предложението е великодушно. Двете години в легиона бяха за мене щастливо време. Имам приятели тук, но… израснах в имението на един римлянин, който не беше мой баща. С неговия син бяхме като братя и се заклех, че ще го подкрепям, че ще съм негов меч, когато станем мъже. — Усещаше погледа на Рений върху себе си. — Той сега е в Трети партски легион, остава му да служи малко повече от година. Когато се върне в Рим, бих искал да го намеря.