— Рений ми разказа част от историята между този… Гай Юлий и тебе. Много добре разбирам подобна лоялност. Тъкмо такива неща ни правят нещо повече от зверове според мен.
Карак се усмихна и Марк бързо погледна към другите двама, изненадан, че не вижда укора, от който се беше страхувал. Леонид заговори със спокоен, нисък глас:
— Нима мислеше, че няма да разберем? Синко, много си млад още. Ще служиш в много легиони, преди да те дарят с някое имение. Но най-важното е, че служиш на Рим — постоянно и без оплакване. Ние тримата сме посветили живота си на тази цел — да видим града в безопасност и силен, обект на завист от страна на целия свят.
Рений се усмихваше, прикрил уста с чашата. Двамата с Леонид бяха олицетворение на онова, което като момче Марк се беше надявал да постигне.
Карак вдигна един лист и каза:
— Рений беше убеден, че това ще е единственият начин да те задържим достатъчно дълго в легиона, за да вземеш участие в състезанието с мечове тази зима. Това е договор за една година и един ден.
Подаде му документа и гърлото на Марк се сви.
Беше очаквал, че ще трябва да предаде офицерската си екипировка и да вземе заплатата си, преди да тръгне по дългия път към Италия. Същински дар от боговете беше да получи такова предложение, когато бъдещето му изглеждаше толкова несигурно. Запита се какво ли е участието на Рений в това и внезапно реши, че не го интересува. Искаше да остане в Четвърти македонски легион и наистина се чувстваше разкъсан между лоялността към приятеля си от детските години и щастието, което беше намерил в своето собствено семейство — легиона.
Сега имаше още една година да расте и да преуспява. Очите му леко се разшириха, докато четеше документа.
Карак забеляза това и каза:
— Виждаш, че сме включили повишението. Ще командваш петдесет души. Под началството на Леонид. Ще докладваш на неговия помощник Дарит. Предлагам да заемеш поста без предубеждения. Петдесет мъже не са осем — проблемите ще са нови за тебе, обучението за бой изисква сложни умения. Ще е трудна година, но мисля, че ще ти хареса.
— Благодаря. Това е голяма чест.
— Чест, която си си спечелил, младежо. Чух какво се е случило в лагера на синьокожите. Сведенията, които донесе, ни помогнаха да променим отношението си към тях. Кой знае, след няколко години може би дори ще търгуваме с това племе.
Карак явно се радваше, че носи добри новини на младия мъж. Рений ги гледаше одобрително.
„Това ще е моята година“, закле се Марк пред себе си, докато дочиташе документа до края — там пишеше колко унции масло и сол му е позволено да взема от складовете, какви средства му се отпускат за поправки на оръжията и така нататък. Новият пост включваше стотици неща, които трябваше да научи, и то бързо. Заплатата също беше значително по-висока. Той знаеше, че роднините на Юлий биха го подпомогнали, ако ги помоли, но мисълта да зависи от благодеяния, когато се върне в Рим, не му харесваше. Сега щеше да има възможност да спести нещичко и да разполага с достатъчно средства, когато тръгне да се връща в Рим.
Хрумна му нещо и той се обърна към Рений.
— Ще останеш ли в легиона?
Старият боец сви рамене и отпи от виното си.
— Може би. Хората тук ми харесват. Не забравяй, отдавна съм надхвърлил възрастта за пенсиониране. Карак трябва да манипулира цифрите за заплатите всеки път, когато праща доклади. Иска ми се обаче да видя какво е направил Сула в Рим. Пък и за разлика от тебе, аз не съм на договор.
Карак въздъхна.
— И на мене ми се иска да видя Рим. Четиринадесет години минаха, откакто дойдох тук, но като постъпвах на служба, си знаех, че ще е така.
Наля вино на всички и вдигна чашата си.
— Да пием за Рим и за идващата година.
Всички пиха.
Марк остави чашата си, взе перото, топна го в мастилницата и написа на документа цялото си име.
„Марк Брут“.
Карак стана и здраво стисна ръката му.
— Добро решение, Брут.
Историческа бележка
Има много малко исторически сведения за ранните години на Юлий Цезар. Доколкото е възможно, съм му дал такова детство, каквото би могъл да има всеки младеж от семейство на дребни римски благородници. Някои от уменията му, разбира се, могат да се предположат въз основа на сведения от по-късни източници. Например плуването е спасило живота му в Египет, когато е бил на петдесет и две години. Биографът Светоний казва, че е бил много умел с меча и в ездата, както и че е проявявал изключителна издръжливост и предпочитал да върви, вместо да язди, с непокрита глава по всяко време на годината. Със съжаление признавам, че Рений е измислен, макар че е било обичайно да се използват специалисти в различни области. Знаем за един наставник от Александрия, който е преподавал на Цезар реторика, и можем да прочетем неохотните похвали на Цицерон по адрес на способността на Цезар да говори изкусно и вълнуващо, когато се налага. Баща му умира, когато той е само на петнадесет години, и е вярно, че малко след това Цезар се е оженил за Корнелия, дъщерята на Цина, очевидно по любов.